Ръцете й се превърнаха в криле и тя полетя. Беше ястреб, който се рееше високо над земеделския пояс на Ню Идън. Погледна надолу към сградата, в която беше затворена. После завъртя глава на запад и откри фермата на Макс Пъкет. Макар че беше посред нощ, Макс все още бе отвън и работеше върху нещо, което може би щеше да представлява разширение на хамбара му.
Никол продължи да лети на запад, отправила се към ярките светлини на Вегас. Когато стигна до комплекса, се спусна надолу; прелиташе зад клубовете, не пропусна нито един. Кати седеше отвън, на някакво задно стълбище, съвсем сама.
Лицето й бе заровено в дланите, цялото й тяло се тресеше. Никол се опита да я успокои, но в нощта се чу само крясъкът на ястреб. Дъщеря й, озадачена вдигна очи към небето.
Прелетя над Позитано, близо до изхода на модула. Изчака външната врата да се отвори. Стряскайки пазача, ястребът Никол напусна Ню Идън. След по-малко от минута достигна Авалон. Робърт, Ели, малката Никол и дори един санитар, всички те заедно с Бенджи се намираха във фоайето на неговото отделение. Никол нямаше представа какво търсят там посред нощ. Извика им. Бенджи се приближи до прозореца и се взря в мрака навън.
Чу някакъв глас да я зове. Беше неясен, идваше далече от юг. Бързо долетя до втория модул и влезе през зеещия отвор, изрязан от хората във външната стена. Забърза се по пръстеновидния коридор, откри портика и закръжи над зеления сектор във вътрешността. Вече не чуваше гласа. Но видя сина си Патрик да лагерува с останалите войници в основата на кафявия цилиндър.
Във въздуха я пресрещна птицеподобно с четири кобалтови пръстена. Той вече не е тук — обясни то. — Провери в Ню Йорк. Никол бързешком напусна втория модул и се завърна в Централната равнина. Отново чу гласа. Нагоре, нагоре, извисяваше се все по-високо и по-високо. Ястребът Никол едва дишаше.
Полетя на юг, над стената, която ограждаше територията на Северния полуцилиндър. Под нея беше Цилиндричното море. Отново чу гласа. Сега беше по-отчетлив. Това бе Ричард. Сърцето й на ястреб блъскаше лудо.
Той стоеше на брега, пред небостъргачите, и й махаше. Ела при мен, Никол — казваше гласът му. Виждаше очите му дори и в тъмното. Спусна се надолу и кацна на рамото на Ричард.
Заобикаляше я мрак. Никол отново се намираше в килията. Птица ли чу край прозореца? Сърцето й все още биеше ускорено.
Тя прекоси малкото помещение.
Благодаря ти, Амаду. Или Омех. — Усмихна се. — Или Боже.
Никол се изтегна на леглото. Секунди по-късно беше заспала.