Заключението на Ричард обаче не ми донесе никакво успокоение, когато неочаквано чух откъм страната на нашето леговище да се носи силен и съвършено непознат шум. Намирах се в хамбара и зяпах шахтата, в която преди девет месеца едва не умрях. Пулсът ми мигом се учести, кожата ми настръхна. Най-много ме разтревожи фактът, че шумът се предизвиква някъде между мен и рамианския ми дом. Изключително предпазливо запълзях нагоре, съпроводена от звука, който имаше променлив характер. Всеки път, преди да се хвърля напред, надничах иззад ъгъла на сградите. Най-накрая открих източника на звука — Ричард режеше парчета решетъчна конструкция с помощта на циркуляр, който беше донесъл от „Нютон“.
Всъщност, когато ги открих, той и Майкъл водеха спор. Сравнително малката решетъчна конструкция с квадратна форма на плетката и дължина на страната приблизително три метра (всичко на всичко около петстотин точки на пресичане) беше прикрепена към един от онези ниски и неподлежащи на описание хангари, който се намираше на около стотина метра от отвора, водещ към нашата пещера. Майкъл поставяше под съмнение смисъла да се захващат с решетката с помощта на циркуляра. В момента, когато ме зърнаха, Ричард оправдаваше постъпката си, като превъзнасяше достойнствата на гъвкавия материал, от който бе направена решетката.
Тримата се прегръщахме и целувахме в продължение на няколко минути, а после те ми дадоха отчет за Голямата екскурзия. Пътуването се оказало лесно. Роувърът и седалковият лифт не създали никакви проблеми. Апаратурата им показала, че на военния кораб все още има остатъчна радиация, така че не било възможно да останат твърде дълго и не донесли никаква храна. Научната база данни обаче се оказала в отлично състояние. Ричард използвал ежедневната практика за свиване на данните, за да побере по-голямата част от базата върху кубове, съответстващи на нашите портативни компютри. Бяха донесли и голяма раница, пълна с инструменти (като циркуляра), за които бяха решили, че ще ни бъдат от полза за довършването на нашите жилищни помещения.
От този ден нататък до раждането на Симон Ричард и Майкъл се трудеха непрестанно. С допълнителната информация, която се съдържаше в базата данни, ни беше много по-лесно да поръчваме необходимото на рамианите. Аз дори експериментирах с малки количества безвредни естери и други по-прости органични вещества в храната, а резултатът беше известно подобряване на вкуса й. Майкъл довърши своята стая в долната част на коридора, освен това беше конструирана люлката на Симон, а банята ни бе значително усъвършенствана. Като се сетя за всички неудобства до този момент, мисля, че сега условията ни на живот са доста приемливи. Може би скоро… но дочувам край себе си тих плач. Време е да храня дъщеря си.
Преди да са се превърнали в история и последните тридесет минути от рождения ми ден, искам да се върна към ярките спомени от предишни рождени дни, които подсилиха депресията ми от тази сутрин. За мен рожденият ми ден винаги е бил най-значителното събитие през годината. Времето между Коледа и Нова година също е от специално значение, но по различен начин, защото е празник, в който участват всички. А рожденият ден се съсредоточава предимно върху индивида. За мен рождените ми дни винаги са били време за размисъл и обмисляне на планове за бъдещата насока на живота ми.
Ако направя опит, вероятно бих могла да си припомня по нещо за всеки един от тях още от петата си годишнина насам. Разбира се, някои спомени са по-мъчителни от останалите. Тази сутрин много от картините на отминали празненства събудиха у мен силна носталгия и копнеж по дома. В депресията, в която се намирах, аз възроптах само срещу своята неспособност да осигуря ред и сигурност в живота на Симон. Но дори от глъбините на меланхолията, дори сред необятната несигурност, която ни заобикаля тук, аз не бих си пожелала Симон да я няма при мен. Не, ние сме пътешественици, свързани с най-тясната връзка между родител и дете, и ще споделяме чудото на способността да мислим, което наричаме живот.
И по-рано съм участвала в подобна връзка не само с майка ми и баща ми, но също и с първата ми дъщеря Женевиев. Дааа. Удивително е, че всички спомени за майка ми все още изпъкват така отчетливо в мислите ми. Макар че си отиде от този свят преди двадесет и седем години, когато бях само на десет, тя ми остави изобилие от прекрасни спомени. Последният ми рожден ден с нея беше твърде необичаен. Тримата заминахме за Париж с влак. Татко беше издокаран в новия италиански костюм и изглеждаше изключително красив. Мама беше избрала една от своите ярки, многоцветни туземни рокли. Косата й беше подредена на пластове и тя приличаше на принцесата от Сенуфо, каквато е била, преди да се омъжи за баща ми.