— А дрехите? — попитах аз.
Бисмарк кимна с глава към креслото зад масата.
— Там е всичко, което намерихме — каза той.
Най-отгоре бяха поставени сгънати чифт хартиени бели дробове, малко поизносени. Основният проблем при белите дробове за еднократна употреба е необходимостта от честа замяна, но затова пък при използването им отпада рискът от белодробни заболявания, дори при интензивно пушене. Това бе скъпа процедура. Особено в Рим, където, за разлика от останалите европейски градове-държави, нямаше изградена осигурителна белодробна служба за присаждане на полиетиленови бели дробове, които бяха много по-устойчиви от хартиените.
Под креслото се въргаляха стар ръчен часовник и чифт червени обувки с дълги извити върхове. Повдигнах една от обувките. Ориенталска ръчна изработка. Погледнах часовника. Тежък, ръждясал, руски. Каишката беше нова, кожена и с надпис „Произведено в Англия“.
— Разбирам защо са ме повикали — казах аз.
— Да, има някои определени анахронизми — съгласи се Бисмарк.
— Мога ли да говоря с градинаря, който го е открил?
Бисмарк се приближи към прозореца и извика:
— Филипе!
Висок мъж с бледо изпито лице и черна коса дръпна завесата на градинския прозорец и погледна в кухнята. В ръката си държеше елегантна лейка. Носеше тъмнозелена риза с висока яка и панталони в същия цвят.
Загледахме се през прозореца.
— Това е моят градинар Фелипе Сагитариус — каза Бисмарк.
Сагитариус кимна със стаена в очите насмешка, която изглежда Бисмарк не забеляза.
— Бихте ли ми показали мястото, където сте открили трупа — помолих аз.
— Разбира се — отвърна Сагитариус.
— Ще ви изчакам тук — ми рече Бисмарк, когато се отправих към вратата.
— О’кей.
Измъкнах се в градината и тръгнах след Сагитариус. Храстите сякаш се разтваряха, за да ми сторят път.
Уханието бе силно, почти еротично. Растенията наоколо имаха тъмни, масивни листа и яркочервени цветове. Тревата, по която стъпвах, сякаш се виеше под краката ми, а причудливо изваяните стъбла и клони на дърветата и храстите ме караха да се чувствам в странен свят.
— Всичко това ваше дело ли е, Сагитариус? — запитах аз.
Той кимна, без да спира.
— Оригинално — казах аз. — Никога не съм виждал нещо подобно.
В този момент Сагитариус спря и посочи с ръка.
— Това е мястото.
Стояхме сред малка полянка, заобиколена отвсякъде с плътни лозови насаждения, чиито клони се виеха като змии. Някои от вейките бяха откъснати и изпотъпкани на земята, което ме накара да предположа, че тук е имало борба. Все още не можех да си обясня защо жертвата е била развързана преди да бъде удушена, но бе очевидно, че това е станало точно така. Огледах още веднъж внимателно сцената, но не открих никакви ключове към загадката. През разкъсаните клони на лозницата съзрях малка лятна къща, цялата покрита с червен, жълт и черен лак. Наподобяваше китайски павилион. Отгоре се мъдреха няколко позлатени кули. Никак не се връзваше с околната обстановка.
— Какво е това? — запитах градинаря.
— Нищо — отвърна той сухо, очевидно недоволен, че съм забелязал къщата.
— Ще хвърля едно око натам — измърморих аз.
Той сви рамене, но не предложи да ме придружи. Запромъквах се през лозята, докато се добрах до павилиона. Сагитариус ме последва неохотно. Изкачих се по паянтовата стълба и натиснах дръжката на вратата. Вратата се отвори. Влязох. Вътре, изглежда, имаше само едно помещение — спалня. Леглото направо плачеше за оправяне. Бе видно, че тази нощ е било ползвано от двама, които са го напуснали доста набързо. Изпод възглавницата се подаваха чифт найлонови чорапи, а на пода се въргаляха смачкани мъжки гащи. Чаршафите бяха снежнобели, а мебелировката — скъпа, ориенталска.
— Тук ли живеете? — попитах аз.
— Не — отвърна обидено той. — На шефа е.
Ухилих се.
Сагитариус избухна:
— Тръпчивите ухания, заплахата на растенията, тежестта на въздуха в градината, всичко това има за цел да раздвижи кръвта дори у най-архаичния мъж. Това е единственото място, където той може да си почива. Това е, за което съм нает, заради което отървах кожата…
— Има ли нещо общо — прекъснах го аз — всичко това с миналата нощ?
— Вероятно той е бил тук, когато това се е случило, но аз… — Сагитариус поклати глава и се зачудих дали не се опитва да ми внуши нещо, което не мога да разбера.