Кикотът им се превърна в смях и усмивчицата на Пери прерасна в широка, сияйна усмивка.
— И да ви кажа, момчета, защо още не е дошла полицията — той седна на горното стъпало на верандата си.
Лео и останалите насядаха около него или се наоблягаха на перилата. Младежът си каза, че г-н Уоткинс изглежда изненадан — и може би малко очарован — от тяхното съсредоточено внимание.
— Вярно си е — продължи възрастният, — че ченгетата в тоя район реагират бавничко. Понякога им отнема часове. Преди десетина години видях как прострелват един младеж точно ей тука на — той посочи мястото. — На полицаите им трябваха три часа да се отзоват, докато той лежеше и изкървяваше до смърт. Та не е учудващо да позакъсняват. През повечето нощи това ме вбесява, но не мога да кажа с ръка на сърцето, че ги виня. При състоянието, в което е икономиката, на тях им се отразява още по-зле, ако се появят на местопрестъплението. Не е само това, че големите корпорации фалират. И правителствата са така. На всички нива. Общината, градската управа, щатския сенат — та дори и Федералните. Няма значение кой е начело. Дявол го взел, та Калифорния за малко да обяви фалит миналата година. Калифорния — целият проклет щат!
— Какво общо има това с нас? — попита Джамал.
Пери си дръпна отново от цигарата.
— Ще ви кажа какво общо има с вас. Хората нямат пари, така че не си плащат данъците и другите сметки. След това градът го закъсва. Започва да търси как да се оправи с бюджетния недостиг. Търси как да спести пари. Първо се захващат с онези програми, които смятат за ненужни — програмите, на които много от хората тук разчитат за оцеляването си. Но след това, тъй като все още не им стигат кинти в края на месеца, започват да режат заплати. Режат касиерите на паркингите, боклукчиите, работниците по поддръжката… и ченгета. Винаги се стига до ченгетата. В крайна сметка градът се оказва с по-малко синьодрешковци, но с все същия брой престъпления. Дявол го взел, даже с повече. Колкото повече се влошава икономиката, толкова повече расте престъпността. Но сега, понеже има все по-малко ченгета, които да се разправят, онези, дето са останали на щат, си имат приоритети. И нашият квартал не е сред челните места в този им списък.
Момчетата се бяха смълчали, умуваха върху думите му и ги претегляха наум. Накрая Лео се обади:
— Не е редно да става така.
— Не — съгласи се Пери — не е редно. Определено не е. Но така стоят нещата. Така са, откакто се помня, пък аз съм си поживял доста. По телевизията президентът говори за промени и на мен ми се ще да вярвам, че ще ги осъществи, но тук в квартала нищичко не се е променило!
Един по един погледите им се оказваха привлечени от къщата в края на улицата. Връхчето на цигарата на Пери сияеше оранжево в мрака.
Лео се намръщи.
— Какво ѝ има на онази къща, г-н Уоткинс? Така де, знам, че не бива да ходим там. Още откакто съм бил бебе ни разправят, че е прокълната. Дявол го взел, прокълната си изглежда. Никой не влиза вътре. Всички знаят, че хората, които влязат там, не излизат повече.
— Така си е — съгласи се Джамал. — Дори дрогите на хероин и мет вече не ходят нататък.
— Но защо? — настоя Лео. — Какво му има на това място? Какво става с онези, които изчезват? Все трябва да има някаква причина за всичко това!
— Питаш ме за историята на онази къща ли? — Пери проследи как момчетата кимат, после въздъхна. — Никой не знае! Никой. Или поне вече не знае. Може би едно време хората са били наясно, но ако е така, то тия хора вече са мъртъвци или са стари и са си изгубили ума. В този квартал няма усещане за история. Не е като в останалата част от града. Помислете за миг за това. В същинска Филаделфия има над един милион жители — почти шест милиона, ако броим целия метрополитън. Ние сме четвъртият по големина град в страната. При толкова много хора, как да не си помислиш, че все някой ще знае каква е историята на онази къща там, но не е така. Всеки ще ви разправи за Либърти Бел и Бен Франклин, и за Подземната железница и грипната епидемия. Могат да ви разкажат дори за онзи път, когато полицията обявила война на MOVE12 и през осемдесетте бомбардирала с гранати щаба им. Но всичко това не се е случило на нашата улица или в нашия квартал, тъй че ние нямаме значение. Не сме заслужили даже бележка под линия. Единственото, което се случва тук е чернокожи да убиват други чернокожи, а това не стига дори до новините, освен ако не им трябва плънка между спорта и времето… — г-н Уоткинс махна широко и всеобхватно с ръка и продължи. — Огледайте се! Вие, хлапета, виждате ли нещо, с което да се гордеете? Виждате ли тук нещо ценно или достойно за запомняне? Разбира се, че не. Тук няма нищо, което да искате да си спомняте. И когато това се случи — когато жителите на квартала изгубят гордостта си от това кои са и къде живеят — тогава и тяхната история, и историята на квартала им, също се изгубва. Ако се поразходите с кола оттук до предградията, знаете ли какво ще откриете?
12
MOVE — базирана във Филаделфия радикална група за освобождение на чернокожите, основана през 1972 г.