Нещо в тона му подсказа на Ксавиър, че Скуг не преувеличава. Щеше да изпълни заканата си. Не можа да проумее странното словосъчетание „да папаш мъжко“, но остатъкът от намеренията на лудия бе напълно ясен. Стенейки, младежът бавно се изправи на крака. Всяка от жените се улови за една от ръцете му и със Скуг начело, те го подкараха в мрака.
16.
Лео и Дуки се облегнаха заедно на вратата, допрели уши до неравното дърво и се вслушаха старателно.
— Продължавам да не чувам нищо — каза Дуки. — Цари тишина, мамка му. Ако хлапетата са вътре, то те не говорят.
Г-н Уоткинс кимна:
— Просто ми се щеше да сме сигурни, преди да изкъртим вратата. Не ви го казах преди, момчета, но преди това, докато проверявахте прозорците, можех да се закълна, че някой ни гледаше през шпионката.
— Видя ли го? — попита Лео.
— Не, нищо не видях. Беше по-скоро като усещане. Усетих, че някой стои там, нали се сещате?
Кискайки се, Маркъс сръга Крис в ребрата и прошепна:
— Г-н Уоткинс е медиум, да го еба. Все едно гето-версия на шибаните шепоти от отвъдното14, брато!
— Я си затваряй плювалника! Покажи малко уважение към човека! — стрелна ги със злобен поглед Лео. След това отново съсредоточи вниманието си върху възрастния. — Та какво според теб е било това?
— Не знам — призна г-н Уоткинс. — И аз самият се чудех. Ако са били онези хлапета, които уплашихте преди това, то според мен щяха да викат за помощ, когато ни видят. Освен ако не се боят повече от вас, момчета, отколкото от онова, което се намира в къщата.
— Ако изобщо има нещо вътре — промърмори Маркъс.
Г-н Уоткинс махна широко с ръка.
— Е, моля, заповядай, бъди мой гост, слънчице! Ти може да си първият минал през тази врата!
— Не мога — отвърна Маркъс.
— И защо?
— Понеже все още не сте отворили вратата!
— Казах ти, че още мисля!
Маркъс се ухили.
— На мен пък ми се струва, че по-скоро плямпате, вместо да мислите. Може би не ви се влиза вътре. Може всичките тия приказки за правене на правото нещо и помагане на съседите и промени да са просто глупости на търкалета!
Лео пристъпи към приятеля си със свити юмруци. Във вените му препускаше гняв. Не можеше да повярва, че Маркъс показва такова неуважение. Да, винаги се държеше нагло. Бе минавал гладко през живота, откакто Лео го познаваше. Наистина, до тази вечер г-н Уоткинс бе за тях дърт пръч. Но въпреки всичко не заслужаваше такова отношение, нали просто се опитваше да помогне. В крайна сметка, те бяха почукали на вратата му. Ако не беше заради тях, сега сигурно щеше да си спи в леглото.
— Йо, казах ти да покажеш малко уважение! Какво, по дяволите, ти става?
— Я се шибайте и двамата.
— Хайде де! — помоли се Джамал и на Лео, и на Маркъс. — Успокойте се, момчета!
Маркъс отказа да отстъпи.
— Какво, на майната си, ще правиш, Лео? Искаш ли да гризнеш дръвцето?
— Бой ли искаш? Хайде, ела ми!
Дуки, Джамал и Крис отстъпиха назад.
— Хайде! — прикани го отново Лео.
— Не мисли, че няма. Писна ми от тъпотиите ти!
— Какво, мамка му, плещиш, Маркъс?
— Ти не си ми шеф. Не си ни водач. Едно лайно си. Говори ми за промяна и за правилни постъпки и за помощ — а кога на нас ни е помагал някой? Нищо никога не се променя при нас. Ти само си мечтаеш, Лео! Ти си проклет глупак!
Лео остана вцепенен за момент от наглостта на Маркъс. Мъчеше се да не го покаже. Не можеше да демонстрира слабост или съмнения точно в момента, иначе и останалите щяха да започнат да се колебаят.
— Ако не ти харесва, Маркъс, тогава си разкарай шибания задник оттук! Не ни трябва да точиш сополи!
— Никъде не отивам. Може да си сигурен, че не притежаваш тая улица. Ще си стоя тук, ако си искам!
Лео сви и отпусна юмруци.
— Както щеш. Но ако ще оставаш, тогава ще трябва да спреш да плещиш простотии и да се извиниш на г-н Уоткинс!
— Да се шиба. Какво е сторил някога този старец за мен, като изключим да ме гледа странно, ако съм навън до късно? Помниш ли преди няколко години на Вси светии, когато някой счупи всички прозорци на колите по улицата и обстреля къщите с яйца? Помниш ли как ни гледаше след това?
Г-н Уоткинс се размърда. Преди да заговори обаче, Лео го прекъсна.
— Да те е обвинил, Маркъс, а? Да е обвинил някой от нас?
Маркъс се ухили подигравателно:
— Не, защо му е? То му личеше по погледа.
— Знаеш ли какво? Я ходи се шибай нанякъде. Прибирай се вкъщи!
— Не можеш да ме накараш да направя нещо, Лео! И ако продължиш да ми се вреш така, ще ти шибна един в муцуната!
— Чувам те да дрънкаш, но не те виждам да шаваш!
14
„Шепоти от отвъдното“ — под това название върви у нас сериалът