В началото на 1985 година Миша Ланской заговори, че тогавашният генерален секретар е вече много възрастен и болен човек, че му остава съвсем малко, а за неговото място подготвят млад, прогресивен и кадърен, ориентиран спрямо мнението на световната общност. И ако този нов, млад генерален секретар успее да се задържи на поста си повече от три години, той със сигурност ще сложи край на кампанията в Афганистан, за да не се излага пред света. Добре ще е да предвидят този фактор в моделите и прогнозите си.
И отново седнаха, направиха прогнози… По това време СССР беше територия на стабилизиран трафик на наркотици от Азия, включително от Афганистан, към Западна Европа и това беше източник на страшно много пари. Какво ще се получи, ако секне такъв мощен източник като Афганистан? Не се е родил още престъпник, който при невъзможност да открадне там, където краде, да си каже: е, добре, достатъчно се накрадох, време е да си почина. Нищо подобно, той ще започне да търси нови възможности да печели, защото парите не само никога не са много, те никога не са достатъчно. Винаги ти се иска да трупаш още. Щом вече не могат да се правят пари от трафик, какво остава? Правилно, да се разширява вътрешният пазар. Параметрите на прогнозираната наркотизация на страната, получени в резултат на проучванията, се оказаха смайващи. Йонов даде команда незабавно да се пристъпи към разработване на система от превантивни мерки, за да не бъде допусната катастрофата, която непременно ще се разрази още щом стане ясно, че войната в Афганистан върви към приключване.
И точно тогава Миша Ланской направи това, което Йонов двайсет години така и не можа да му прости. Миша страшно обичаше парите, много повече, отколкото ги обичаше самият Евгений Леонардович. Докато на Йонов пачките му трябваха, за да си осигури достойна старост, необременителна за близките му, на Миша Ланской му бяха нужни съвсем други суми. Принципно други. Той искаше не да трупа „за после“, а да харчи сега, той жадуваше за разкош, за удоволствия и скъпи вещи, но тъй като в онези времена разкошните вещи и скъпите удоволствия бяха достъпни само за твърде ограничен кръг от хора, на него, освен самите пари, му беше нужна възможност да влезе в този кръг. И онова, което той направи, се оказа идеалният начин да реши двете задачи едновременно.
Миша намери вратички към онези ръководители на страната, които забогатяваха за сметка на наркотрафика и го държаха под контрола си. Разказа им за моделите, проучванията и прогнозите и им обясни, че ако започнат спешно да оформят вътрешния пазар на наркотиците, в съвсем близко бъдеще от това ще могат да направят много повече пари, отколкото от трафика. А за целта им е нужна само нищо и никаква дреболия: просто една антиалкохолна кампания, която с възторг ще бъде посрещната от населението, уморено от вечно пияните мъже. Пиещите, разбира се, ще бъдат недоволни, защото нали на хората им трябва все някъде да изпуснат парата, притиснати от тегобите на битието, но това не е страшно. По-старото поколение ще мине на самогон2, милицията ще се втурне да се бори с варенето на самогон, като така ще покаже на гражданите колко е трудолюбива и как милее за спазването на закона. Виж обаче младото поколение ще усвои наркотиците, и то независимо дали по-рано е пило водка, или не е. Защото, ако в културата на една страна не е развито убеждението, че радостта от битието се постига със значителни усилия, а не пада от небето, основната маса хора все така ще се стреми да получи тази радост бързо и лесно, без да влага собствен труд. Защо да се трепеш до изнемога, така че накрая да оцениш извършената работа и да се почувстваш щастлив, щом можеш да си пийнеш и да забравиш, да се боцнеш и да откриеш насладата? Защо да се напрягаш и да отлагаш момента на щастието за после, щом можеш да го получиш без напрежение, тук и сега? Човек е слаб и се поддава на изкушения, така че няма да има проблеми да се предизвика търсене на наркотици. А който не иска да употребява — ще го зарибим с безплатни дози „за опит“ — и готово. В целия свят системата е утвърдена и похватите отдавна са изпипани.