— Той е забележителен човек — кимна с мъдър вид Хелсе. — Но точно сега се намира в неловка ситуация. Веднага след като ти излезе, дойде кавалерът Дордолио, заяви, че си недодялан тип, който се меси в чужди работи, и поиска да получи наградата. Честно казано, подобно поведение от страна на Дордолио би могло наистина да унизи лорд Чизанте. Вероятно не си даваш сметка, но Син нефрит й Звездозлатните са враждуващи фамилии. Лорд Чизанте подозираше, че Дордолио ще използва наградата, за да го засрами, а последствията никой не би могъл да предвиди.
— Каква награда по-точно е обещал лорд Чизанте?
— Помня, че тогава чувствата надделяха над сдържаността му — обясни Хелсе. — Той обяви: „Всеки, който доведе дъщеря ми или съобщи достоверни сведения за нея, може да иска от мен, а аз ще изпълня желанието му — доколкото ми е по силите.“ Силни слова, както сам можеш да прецениш, но бяха произнесени пред роднини, а по-късно новината се разнесе.
— Излиза, че ще направя на Чизанте услуга, ако приема наградата.
— Точно в това бихме искали да се убедим — кимна Хелсе. — Дордолио отправи някои неприлични забележки по твой адрес. Обяви те за суеверен варварин, възнамеряващ да възроди „култа“. Ако наистина ще настояваш лорд Чизанте да превърне двореца си в религиозен храм и да се присъедини към „култа“, по-добре да приемем условията на Дордолио.
— Въпреки че аз се появих пръв на сцената?
— Дордолио твърди, че си измамник, и се престори, че ти е много ядосан. Но като оставим всичко това настрана, какво би поискал от лорд Чизанте в светлината на изложените обстоятелства?
Рейт се замисли. За съжаление не беше в позиция да се поддава на накърнената си гордост и да отказва.
— Не съм сигурен. Ще ми е нужен непредубеден съвет, но не зная къде да го потърся.
— Опитай при мен — предложи Хелсе.
— Точно ти едва ли си непредубеден.
— Повече, отколкото си мислиш.
Рейт огледа бледото красиво лице и неподвижните черни очи. Странен човек беше този Хелсе, нито твърде дружелюбен, нито прекалено хладен. Говореше с привидна откровеност, но не допускаше по никакъв начин да бъдат разбрани истинските му намерения, нито какво става в душата му.
Оркестърът беше изчезнал. На сцената се появи възпълен мъж с дълга роба от грубо зебло. Зад него жена с разкошна черна коса плъзна пръсти по струните на лютня. Мъжът пое дъх и изви неочаквано високо глас — Рейт не беше в състояние да разбере и половината от думите на песента.
— Поредната традиционна мелодия? — попита той.
Хелсе сви рамене.
— Това е особен начин на пеене. Има своето предназначение. Ако всички се разтоварваха по този начин, щеше да има много по-малко аули.
Рейт се заслуша в песента.
— Съдете ме сурово всички — вайкаше се певецът, — защото деяние страшно извърших, поддал се на мъка нетърпима.
— Струва ми се малко странно — заговори Рейт — да обсъждам изгодата, която бих могъл да извлека от лорд Чизанте, с неговия първи помощник.
— Ах, не е задължително изгодата ти да е неизгодна за лорда — изтъкна Хелсе. — В случая с Дордолио, естествено, нещата стоят различно.
— Лорд Чизанте не беше особено любезен с мен — произнесе замислено Рейт. — Не горя от желание да му правя услуги. От друга страна, не бих искал да помагам и на Дордолио, който ме нарича суеверен варварин.
— Лорд Чизанте вероятно е бил шокиран от вестта, която донесе — отбеляза Хелсе. — Колкото до обвиненията на Дордолио, те очевидно са безпочвени и не бива да бъдат вземани предвид.
Рейт се засмя.
— Дордолио ме познава от месец, смяташ ли, че е достатъчно, за да бъде обективен в преценката си?
— За мен е по-важна моята преценка — отвърна невъзмутимо младежът. — А аз рядко греша.
— Да предположим, че изкажа поредица от скандализиращи идеи: че Тчай е плосък, че основателите на „култа“ са били прави, че хората могат да живеят под водата — какво тогава ще бъде мнението ти?
Хелсе се замисли със сериозен вид.
— Всяко твърдение е различно. Ако ми кажеш, че Тчай е плосък, със сигурност ще променя представата си за теб. Ако защитаваш „култа“, готов съм да отложа преценката си и да изслушам доводите ти, защото това е въпрос на мнение и не съществуват никакви факти в подкрепа на едната или другата теза, поне доколкото на мен ми е известно. Ако настояваш, че хората могат да живеят под вода, готов съм да го приема поне като работна хипотеза. В края на краищата пнумите обитават дълбините, а също и уонките, защо да не го правят и хората с помощта на специално снаряжение?
— Тчай не е плосък — успокои го Рейт. — Хората могат да пребивават под водата известно време с помощта на изкуствени хриле. Не зная нищо за този ваш „култ“ и неговата доктрина.