— Защо не се присъедините към нас? — попита тя. — Нуждаем се от нови лица и свежа кръв, за да разширим вълната на познанието. Не искате ли да ни помогнете да се свържем с родния дом?
Рейт се засмя.
— Съществува ли някакъв практически метод за това?
— Естествено! Телепатията! Друг начин просто няма!
— А защо не построите космически кораб?
Жената зяпна объркано и погледна втренчено Рейт, сякаш да се увери, че говори сериозно.
— Къде да си намерим кораб?
— Не се ли продават? Дори малки?
— Никога не съм чувала за подобно нещо.
— Нито пък аз — добави сухо Хелсе.
— И как ще стигнем дотам? — продължи да се гневи жената. — Родният дом се намира в съзвездието Клари, но космосът е голям, ще трябва да летим цяла вечност.
— Да, сериозен проблем — съгласи се Рейт. — Но все пак, ако приемем, че предположението ви е вярно…
— Ако приемем?! Предположение? — прекъсна го дебеланата с потресено изражение. — Разкрития, бих ги нарекла по-скоро.
— Вероятно. Мистиката едва ли е най-практичният подход към космическите пътешествия. И така, да предположим, че по един или друг начин се сдобивате с космически кораб. Ако това стане, ще имате възможност да докажете верността на своите твърдения. Достатъчно е да се отправите към съзвездието Клари, като от време на време прослушвате космоса за радиосигнали. Рано или късно, ако светът, който наричате Роден дом, съществува, ще се натъкнете на такива.
— Интересно — намеси се Хелсе. — Искаш да кажеш, че подобен свят, ако наистина съществува, ще бъде достатъчно развит, за да излъчва сигнали?
Рейт повдигна рамене.
— След като предполагаме съществуването на света, защо да не предположим и за сигналите?
Хелсе нямаше какво да възрази. Реформаторът избра този момент, за да се намеси в разговора.
— Много изобретателно, но наивно! Как например ще се сдобием с космически кораб?
— С достатъчно средства и техническа помощ бихте могли да построите такъв.
— Като начало — възрази реформаторът, — нямаме никакви средства.
— Това е най-малкият проблем според мен — подхвърли Хелсе.
— Втората възможност е да се закупи малък кораб от някоя от космическите раси на планетата — дирдири, уонки, може би дори от сините часки.
— Отново въпрос на секвини — махна с ръце реформаторът. — Колко ще струва подобен съд?
Рейт погледна към Хелсе, който мърдаше с устни.
— Половин милион секвина, ако изобщо намерим някой, който би искал да го продаде, в което се съмнявам.
— Третата възможност е директен подход — продължи Рейт. — Конфискация — просто и ясно.
— Конфискация? От кого? Макар да сме членове на „култа“, ние не сме безумци.
— Този човек е безнадежден романтик — поклати глава дебелата жена.
Реформаторът добави с поомекнал глас:
— С радост бихме ви приели за наш сътрудник, но ще ви посъветвам да се заемете с ортодоксалната методология. Два пъти седмично се провеждат курсове по мисловен контрол и проекционна телепатия — на илсден и азден. Ако сте съгласен да вземете участие…
— Боя се, че е невъзможно — прекъсна го Рейт. — Въпреки това смятам програмата ви за интересна и се надявам да ви възнагради за положените усилия.
Хелсе кимна любезно и двамата си тръгнаха. Известно време вървяха по алеята, без да разговарят. Хелсе пръв наруши тишината.
— Е, какво ти е мнението сега?
— Случаят говори сам за себе си.
— Убеди ли се, че твърденията им са неправдоподобни?
— Не бих стигал дотам. Учените без съмнение са открили биологични връзки между пнуми, фунги, нощни кучета и други местни същества. Сините, зелените и старите часки също имат недвусмислени белези за общия си произход, както и разновидностите на хората. Но пнуми, уонки, часки, дирдири и хора са биологично различни. Какво ти подсказва това?
— Съгласен съм, че обстоятелствата са странни. Имаш ли някакво обяснение?
— Преди това се нуждаем от още факти. Може би реформаторите ще овладеят телепатията и ще изненадат всички ни.
Хелсе не отговори. Отново закрачиха в мълчание. Свиха зад един ъгъл. Рейт дръпна Хелсе за ръката.
— Тихо! — просъска и зачака.
Чу се тих шум от стъпки и една тъмна фигура се показа зад ъгъла. Рейт сграбчи непознатия, завъртя го и му приложи задържаща хватка. Хелсе обикаляше около двамата — тъй като Рейт все още не му вярваше, стараеше се да не го изпуска от поглед.
— Светни ми — рече му той. — Да видим кого държим тук. Или какво.
Хелсе извади малка крушка, потърка я и тя засия. Пленникът се дърпаше, риташе и блъскаше, Рейт го стисна по-силно, но непознатият се наведе и го преметна през рамо. Нададе радостен вик, но в този миг блесна металическо острие и гласът му премина болезнен стон.