— Сега само ни трябват пари, които се надявам да измъкна от Чизанте.
Следобедните часове се изтърколиха бавно. Най-сетне пристигна Хелсе, издокаран в лъскав костюм от яркожълто кадифе.
— Наслаждавате ли се на прелестите на Кат?
— Ами да — заяви Рейт. — Никога не съм се чувствал по-безгрижен.
Хелсе оставаше все така самоуверен.
— Чудесно. А сега, относно тази вечер лорд Чизанте смята, че вие и приятелите ви можете да сметнете официалната вечеря за твърде досадна. Той препоръчва далеч по-непринудена среща, във време, удобно за вас, например сега, ако желаете.
— Готови сме — отвърна Рейт. — Но нека да припомня, че разчитаме на достойно посрещане. Нямам никакво желание да се прокрадвам в двореца през задната врата.
Хелсе махна успокояващо с ръка.
— За непринудена среща — непринуден протокол. Такива са правилата тук.
— Тогава нека да уточним. Нашето положение изисква да бъдем въведени през парадния вход. В случай че лорд Чизанте не е съгласен, ще трябва да се срещнем другаде — например в някоя кръчма около Овала.
Хелсе се засмя скептично.
— По-скоро би нахлупил шапка на палячо и би подскачал на арената на някой пътуващ цирк! — той поклати тъжно глава. — Но за да избегнем затрудненията, съгласен съм да използваме парадния вход. Пък и каква разлика, в края на краищата?
Рейт се усмихна.
— Особено след като Чизанте е заповядал да ни вкарат през кухнята и предполага, че е станало точно така, нали? Е, ще преглътна това в името на компромиса. Да тръгваме.
Този път пътуваха до двореца Син нефрит в изящна черна лимузина. По заповед на Хелсе тя спря пред парадния вход. Хелсе слезе пръв, хвърли замислен поглед към прозорците на фасадата, след което въведе тримата чуждоземци в просторното фоайе. Прошепна няколко думи на портиера, покани ги да продължат нагоре по широко стълбище и ги отведе в неголям салон, боядисан в златистозелено, от който се разкриваше гледка към вътрешния двор.
Лорд Чизанте не беше в салона.
— Ако обичате, седнете — предложи им делово Хелсе. — Лорд Чизанте ще дойде всеки момент — той им кимна и напусна помещението.
Изминаха няколко минути, преди да се появи Чизанте. Беше облечен в дълга бяла тога, бели обувки и носеше на главата си малка черна шапчица. Изглеждаше кисел и раздразнителен, докато местеше поглед от един на друг.
— Кой е човекът, с когото разговарях преди?
Хелсе му прошепна нещо в ухото и той се обърна към Рейт.
— Ясно. Е, в такъв случай, чувствайте се като у дома си. Хелсе, нареди ли да поднесат нещо освежително?
— Разбира се, ваше превъзходителство.
Появи се прислужник с количка, върху която бяха подредени сладкиши, кубчета пикантно месо, кани с вино и гарафи с есенции. Рейт поиска вино, Траз — чаша сироп. Анахо си сипа зелена есенция, лорд Чизанте избра ароматна димяща пръчка и закрачи напред-назад, като я размахваше във въздуха.
— Имам лоши новини за вас — заговори той без предисловие. — Реших да променя решението си относно възнаграждението, така че не очаквайте да получите нищо от мен.
Рейт сръбна от виното и помисли, преди да отговори.
— Означава ли това, че ще се доверите на твърденията на Дордолио?
— Не мога да разисквам с вас този въпрос. Приемете решението ми в най-общ смисъл.
— Лично аз нямам никакви претенции към вас — рече спокойно Рейт. — Пристигнах вчера само за да ви съобщя вестта за вашата дъщеря.
Лорд Чизанте приближи пръчицата към ноздрите си.
— Обстоятелствата около нейната кончина вече не ме интересуват.
Анахо се изсмя презрително.
— Съвсем обяснимо! В противен случай ще бъдете принуден да изпълните дадената дума!
— Ни най-малко — възрази лорд Чизанте. — Думите ми бяха предназначени само за персонала на Син нефрит.
— Ха-ха! Кой ще ви повярва, след като се оказа, че сте наели убиец за моя приятел?
Лорд Чизанте отстрани пръчицата и го изгледа стъписано.
— Убиец? Какво означава това?
— Вашият помощник — Рейт посочи Хелсе — е сключил договор тип осемнайсет на мое име. Смятам да предупредя Дордолио, слугата ви си има отровно жило.
Лорд Чизанте изгледа намръщено Хелсе.
— Какво ще кажете за това?
Хелсе изглеждаше така, сякаш всеки миг ще заплаче.
— Опитвах се да бъда ваш верен помощник.
— Пресилен ентусиазъм! Какво искате, да превърнете Син нефрит в прицел на всеобщи насмешки? Ако тази безсрамна история се разчуе… — гласът му потрепери.
Хелсе вдигна рамене и си наля чаша вино.
Рейт се изправи.
— Изглежда, нямаме повече работа тук.
— Само момент — спря го лорд Чизанте. — Оставете ме да помисля… Нали разбирате, че тази история с убийството може да се окаже празна работа?