— Ха! — възкликна възмутено Дордолио. — Как може един варварин да вникне в същността на бедствието и неговите последици? Реформаторите в преобладаващата си част потърсиха убежище в аули, ала действията им доведоха обществото ни до крайна възбуда. Цялата ни енергия е насочена към това. Ако беше от благороден род, щях да те пронижа в сърцето за подобно оскърбление.
Рейт се засмя.
— Тъй като нисшият ми произход ме опазва от възмездие, нека ти задам още един въпрос: какво е аули?
Дордолио размаха ръце.
— Варварин, страдащ от амнезия! Не мога да разговарям повече с теб! Питай дирдирчовека — той е по-търпелив от мен — и Дордолио се отдалечи с гневна стъпка.
— Безсмислена проява на чувства — отбеляза спокойно Рейт. — Питам се обаче с какво го ядосах?
— Засрами го — обясни Анахо. — Яосите са чувствителни към срама както очната ябълка към песъчинка. Загадъчни врагове разрушават техните градове, подозират дирдирите, но не смеят да ги обвинят открито и трябва да се задоволят с безсилния си гняв и срама. Тъй като това е типично за тях, то неизменно ги предразполага към аули.
— Което е?
— Убийство. Засегнатият човек — този, който изпитва срам — убива колкото се може повече хора, от всякакъв пол, възраст и независимо от връзките си с тях. След това, когато вече не е в състояние да убива повече, той се предава и потъва в апатия. Наказанието му е ужасяващо и много драматично и просветлява цялата нация, която се стича на мястото на екзекуцията. Всяка от тези екзекуции притежава свой собствен стил и атмосфера и по правило е съпроводена с неистови болки, вероятно доставящи удоволствие на жертвата. Обичай, който владее всички сфери от живота в Кат. Още една причина дирдирите да смятат получовеците за безумци.
Рейт изсумтя.
— С други думи, с появата си в Кат рискуваме да станем жертви на подобно убийство.
— Рискът е незначителен. В края на краищата подобен акт не е всекидневие — Анахо огледа палубата. — Но май стана доста късно — той пожела на Рейт лека нощ и се прибра в своята каюта.
Рейт остана при перилата, загледан в черните води на океана. След кръвопролитията в Пера Кат му се струваше тих и уютен пристан, цивилизована страна, в която може би ще успее да построи своя мечтан кораб. Сега обаче и тази възможност сякаш се отдалечаваше.
Някой застана до него — Хейзари, по-голямата от двете рижи дъщери на Пало Барба.
— Изглеждаш толкова тъжен. Какво те измъчва?
Рейт сведе поглед към бледия овал на лицето й: прекалено дръзко за възрастта, макар в този момент да излъчваше самата невинност — а може би не само невинност, а и кокетство? Рейт преглътна първите думи, които му дойдоха на езика. Момичето без никакво съмнение бе много привлекателно.
— Защо не си в леглото със сестра си Едве? — попита той.
— О, ясно защо! Тя също не е в леглото. Седи с твоя приятел Траз на квартердека и му вади душата за какво ли не. Бива я повече от мен да флиртува.
„Бедният Траз“, помисли си Рейт.
— А какво ще кажат баща ти и майка ти? Няма ли да се безпокоят за вас?
— Какво ги интересува? На нашата възраст и те са правили каквото им хрумне, нали така?
— Предполагам. Разни места, разни обичаи, нали знаеш?
— А как е при вас? Твоите сънародници какви обичаи имат?
— Двусмислени и твърде сложни — отвърна Рейт. — С голяма доза вариации.
— Същото като при облачните островитяни — подхвърли Хейзари и неусетно скъси дистанцията. — Ние пък поставяме любовта на първо място. Какво да се прави, такива са естествените закони на природата, нали?
— Не може да се спори по това — съгласи се Рейт и споходен от неочакван импулс, целуна красивото личице. — И все пак не бих искал да си имам неприятности с баща ти, каквото и да казват естествените закони. Той е опитен фехтувач.
— Не бери грижа за това. Но ако ти трябва потвърждение, със сигурност още не е заспал.
— Не зная какво точно бих искал да го попитам — промърмори Рейт. — Какво пък, след като уточнихме тези въпроси…
Двамата се отправиха към предната палуба, откъдето зареяха погледи на юг из океана, Аз висеше ниско на запад, очертавайки алея от аметистови призми върху водата. Момиче с рижи коси, пурпурна луна, кораб, сякаш излязъл от приказките насред огромен океан — готов ли е да замени всичко това за Земята? Отговорът би трябвало да е „да“. И все пак, защо да отрича красотата на мига? Рейт целуна момичето малко по-страстно от предния път и в този миг от сянката на котвената макара изскочи невидима досега фигура и се отдалечи с отчаяна припряност. В полегатата лунна светлина Рейт позна Илин-Илан, Цветето на Кат… Пламът му внезапно угасна и той хвърли изпълнен със съжаление поглед към кърмата. Всъщност, защо да изпитва вина? Тя отдавна му бе дала да разбере, че някогашната им връзка е приключила. Рейт се наведе отново към оранжевокосото момиче Хейзари.