През цялата нощ се товареха и разтоварваха стоки. На сутринта, след като се увери, че всички пътници и членове на екипажа са на борда, капитанът даде заповед да вдигнат котва и корабът се плъзна назад към Драскадския океан.
„Варгаз“ се отправи на север, покрай черния качански бряг. През първия ден десетина уонки се появиха пред носа, прекосиха с плуване курса им и изчезнаха в мъглата вдясно от борда. На втория „Варгаз“ се изравни с три големи фиорда. От последния се отдели моторна лодка, която запърпори към тях. Капитанът веднага прати двама моряци при топа. Моторницата забави ход и се озова в килватерната им струя, капитанът заповяда да обърнат кораба така, че оръдието отново да е насочено към противника. Моторницата описа широка дъга и се отдалечи, но още известно време чуваха подигравателните викове и дюдюканията на мъжете.
Седмица по-късно вляво от тях изплува Драган, първият от Облачните острови. Следващата сутрин когът навлезе в Уинес, тук Пало Барба, жена му и рижите дъщери слязоха. Траз ги изпрати със замечтан поглед. Едве се обърна и му помаха, след това семейството се изгуби сред жълтите копринени ризи и белите наметала на тълпата на пристана.
Когът остана в Уинес два дни, за да изпразни трюмовете и да му ушият нови платна, след това вдигнаха котва и се върнаха в морето.
Постоянният западен вятър ги отнесе към Парапан. Измина един ден, една нощ и още един ден, след което напрежението на борда, започна да расте. Всички се оглеждаха с нетърпение за Кхарчан. Настъпи вечерта, слънцето залезе зад вихър от кафяви, сиви и тъмнооранжеви облаци. За вечеря им поднесоха сушени плодове и варена риба, която никой не яде, тъй като всички продължаваха да стоят на палубата. Падна нощта, вятърът отслабна, един по един пътниците се прибраха по каютите. Рейт остана на палубата, замислен за странните прищевки на своята съдба. Часовете се търкаляха един след друг. От квартердека долетяха гърлени команди — централната рейка се спусна и платното увисна безпомощно. „Варгаз“ забави ход. Рейт се върна при перилата. В тъмнината блещукаха далечни светлини: катайският бряг.
6.
Зората разкри нисък бряг, черен на фона на червеникаво кафявото море. Главното платно бе изпънато от сутрешния бриз, „Варгаз“ се приближаваше към пристанището на Верводей.
Слънцето се надигна и озари още спящия град. От северната страна пристанището бе оградено от високи сгради с плоски фасади, на юг се виждаха складове и пристани.
„Варгаз“ спусна котва, платната бяха навити на мачтата. Една лодка с гребла доближи кораба отпред, хвърли въже и го изтегли на буксир до кея. Появиха се пристанищни чиновници, поговориха с капитана, размениха поздрави с Дордолио и си тръгнаха. Пътуването бе стигнало своя край.
Рейт се сбогува с капитана, след това заедно с Траз и Анахо слезе на брега. Докато се озъртаха на пристана, към тях се приближи Дордолио.
— Трябва да се сбогуваме — заяви с надменен глас, — тъй като заминавам незабавно за Сетра.
Чудейки се какви може да са причините да ги заговори, Рейт попита:
— Дворецът Син нефрит не беше ли в Сетра?
— Да, разбира се — Дордолио подръпна крайчеца на мустака си. — Но няма защо да се безпокоиш, аз ще предам тъжните вести на господаря Син нефрит.
— И все пак има много неща, които не знаеш — изтъкна Рейт. — Или по-точно — нищичко.
— Сведенията ти едва ли ще бъдат голяма утеха — заяви надуто Дордолио.
— Може би не. Но сигурно баща й ще иска да ги чуе.
Дордолио поклати глава с раздразнение и печал.
— Ама че рицар! Какво знаеш ти за церемониите? Нима си представяш, че просто така ще влезеш при господаря и ще му разкажеш историята си? Каква глупост. И виж си дрехите — напълно са неподходящи! Да не говорим за ходещата мраморна статуя Анахо и твоето малко чергарче.
— Не виждам защо да не разчитаме на доверието и гостоприемството на господаря Син нефрит — упорстваше Рейт.
— Как не — изръмжа Дордолио. — Ама че безочие — но все пак се поколеба, озъртайки се към улицата. — Твърдо ли сте решили да пътувате за Сетра? — попита.
— Да, разбира се.
— Послушайте съвета ми. Тази нощ се настанете в някоя от тукашните странноприемници, „Дюлван“ ето там е подходяща — а утре или през следващите дни посетете някой от известните галантеристи и се оставете в неговите ръце. Едва тогава, след като сте облечени подходящо, продължете за Сетра. Препоръчвам ви „Ханът на пътешественика“ на хълма Овала. При тези обстоятелства можете да ми направите една малка услуга. Май не съм изчислил правилно разходите си и ще ви бъда задължен, ако ми заемете сто секвина, за да мога да се прибера в Сетра.