— Адам Рейт.
— Последвайте ме, ако обичате.
Той отведе Рейт в стая, облицована с кафеникава ламперия от материал, наподобяващ слонова кост, и озарена от десетина ярки призми. В далечния й край стоеше мършав и намръщен мъж в екстравагантен костюм в черно и мораво. Лицето му беше овално, черната му коса се спускаше напред до веждите, очите му бяха раздалечени и като че ли гледаха в различни посоки. „Това лице — помисли си Рейт — принадлежи на потаен и подозрителен човек.“ Мъжът оглеждаше новодошлия със стиснати устни.
— Лорд Чизанте — заговори помощникът, — позволете да ви представя почитаемия Адам Рейт, непризнат в този дом, който, минавайки случайно наблизо, узнал с радост, че се намирате в двореца.
Настъпи напрегната тишина. Рейт предположи, че в този момент се очакваше от него да произнесе церемониален, поздрав.
— Наистина съм щастлив — заговори той — да открия, че лорд Чизанте е в своята резиденция. Само преди час пристигнах от Котан.
Устните на Чизанте се изкривиха и Рейт осъзна, че е допуснал поредната грешка. Чизанте заговори с хладен тон.
— Тъй значи. Казаха ми, че имате новини относно лейди Шар Зарин?
Това беше придворното име на Цветето на Кат. Рейт отговори с глас, хладен като този на Чизанте.
— Да. Бих могъл да ви опиша подробно преживяванията й, както и обстоятелствата на нейната трагична кончина.
Господарят Син нефрит вдигна очи към тавана и заговори, без да откъсва поглед от там.
— Вероятно предявявате претенции към обявената награда?
Влезе икономът, прошепна нещо на помощника, който на свой ред предаде думите му на лорд Чизанте.
— Любопитно! — възкликна Чизанте. — Един от наследниците на Звездозлатните, кавалер на име Дордолио, също е дошъл, за да получи наградата.
— Отпратете го — предложи Рейт. — Познанията му по въпроса са повърхностни, както скоро ще узнаете.
— Значи дъщеря ми е мъртва?
— За мое голямо съжаление го потвърждавам. Удави се, след като в пристъп на душевно разстройство се нахвърли върху околните.
Лорд Чизанте повдигна рязко вежди.
— Тя се е поддала на аули?
— Предполагам, че да.
— Кога и къде се случи това?
— Преди три седмици, на борда на кога „Варгаз“, в средата на Драскадския океан.
Лорд Чизанте се отпусна в креслото. Рейт очакваше да го поканят, но никой не си направи труда. Той реши, че моментът не е подходящ да проявява самоинициатива. Лорд Чизанте заговори с пресипнал глас.
— Явно е преживяла дълбоко унижение.
— Трудно ми е да преценя. Аз й помогнах да избяга от жриците на Женското тайнство, след което я взех под мое покровителство и тя беше в безопасност. Цветето нямаше търпение да се завърне в Кат и ме помоли да я придружа, като ме увери, че ще мога да разчитам на вашето приятелство и благодарност. Но веднага щом поехме на изток, тя бе завладяна от мрачно настроение и както вече казах, когато пресичахме океана, се хвърли през борда.
Докато Рейт говореше, изражението на Чизанте се променяше под напора на различни чувства.
— И сега — поде той с безизразен глас, — когато дъщеря ми е мъртва при обстоятелства, които не бих искал да си представя, вие дотичахте тук, за да си получите наградата?
— Не знаех нищо за никаква награда — отвърна хладно Рейт. — Дойдох в Кат по няколко причини, една, от които е да се срещна с вас. Тъй като виждам, че не сте склонен да оцените правилно добронамерената ми постъпка, възнамерявам да си тръгна — Рейт кимна отривисто и се отправи към вратата. На прага спря и се обърна. — Ако ви интересуват още подробности относно дъщеря ви, говорете с Дордолио, когото срещнахме случайно в Коуд.
Той напусна помещението. Отвън го догониха прощалните думи на Чизанте:
— Какъв грубиян!
В преддверието го очакваше икономът, който този път го посрещна с трудно забележима усмивка. Той посочи с ръка един тъмен коридор:
— Оттук, господине.
Рейт не му обърна внимание. Той прекоси просторното фоайе и излезе оттам, откъдето бе влязъл.
7.
Рейт се отправи към Овала, размишлявайки за града Сетра и за странния темперамент на неговите обитатели. Беше принуден да признае, че планът за построяването на малък космически кораб, който в далечна Пера му се струваше съвсем осъществим, сега беше изправен пред провал. Беше разчитал на благодарността и подкрепата на господаря Син нефрит, а бе посрещнат враждебно. А и относно техническото развитие на яосите изпитваше известен песимизъм, дори само като оглеждаше машините, които се движеха по пътищата. Вярно, че работеха на задоволително ниво, но създаваха впечатление по-скоро за елегантност, отколкото за функционалност. Енергията се доставяше от широко разпространените енергоклетки, произвеждани от дирдирите, но ходовата част често бе нескопосано сглобена и шумна, което според Рейт говореше за немарливо и некомпетентно инженерно изпълнение. Нямаше две машини, които да си приличат, всяка като че ли бе рожба на индивидуална конструкция.