Когато приключихме, а масата беше бойно поле от оглозгани кости и мазни петна, клоунът се облегна на стола и рече:
— И така, чудати деца, каква е вашата история? Защо сте били целия този път до тук чак от Уелс?
Ема си избърса устата и обясни:
— Да помогнем на нашата имбрин.
— И когато ѝ бъде помогнато? — попита той. — Тогава какво?
Бях зает да гриза месото от бутче с последната филия хляб, но сега вдигнах глава. Въпросът беше прям и на пръв поглед съвсем простичък — но не можех да повярвам, че не си го бях задал по-рано.
— Не говори така — промърмори Хорас. — Ще ни донесеш нещастие.
— Рен може да върши чудеса — изтъкна клоунът. — Няма от какво да се безпокоите.
— Надявам се да си прав — каза Ема.
— Разбира се, че съм. Та какъв е вашият план? Очевидно ще останете да ни помогнете в борбата, но къде ще спите? Не при мен, моята стая е за сам човек. Рядко правя изключение. — Той огледа многозначително Ема и добави: — Подчертавам, рядко.
Внезапно всички вдигнаха очи към рисунките по стените или взеха да се нагласят на местата си — всички, освен Ема, чието лице бе позеленяло. Може би ние бяхме по природа песимисти и шансовете ни за успех ни се струваха толкова нищожни, че така и не си бяхме направили труда да се запитаме какво ще правим, ако мис Перигрин наистина бъде излекувана — или пък събитията от последните дни бяха толкова напрегнати, че нямахме възможност да помислим над това. И в двата случая въпросът на клоуна ни завари неподготвени.
Ами ако наистина успеем? Ако ей сега мис Перигрин влезе в стаята, възвърнала предишната си форма?
Милърд бе този, който в края на краищата отговори.
— Предполагам, че отново ще поемем на запад, откъдето дойдохме. Мис Перигрин може да ни направи нова примка. Някоя, където няма да ни намерят.
— И това ли е? — изсумтя клоунът. — Ще се скриете? Ами всички останали имбрини — тези, които нямаха късмет? Какво ще стане с моята например?
— Не е наша работа да спасяваме целия свят — заяви Хорас.
— Ние не се опитваме да спасим целия свят. Само чудатия.
— Е, това също не е наша работа. — Гласът на Хорас прозвуча неуверено, сякаш се срамуваше да отговори по този начин.
Клоунът скочи от стола и ни изгледа.
— Тогава чия работа е?
— Трябва да има някой друг — отвърна Инок. — Хора, които са по-добре екипирани, които са се обучавали за нещо подобно…
— Първото, което направиха ренегатите при атаката преди три седмици, бе да разпердушинят Чудатата стража. За по-малко от ден те се пръснаха във всички посоки на света. А след като вече ги няма, а сега и нашите имбрини, кой ще пази чудатия свят, а? Хора като вас и мен, ето кой. — Клоунът захвърли ядно кълката. — Вие, страхливци, ме отвращавате. Изгубих апетит.
— Те са уморени, пътуват отдалече — припомни сгъваемият човек. — Дай им време.
Клоунът размаха пръст във въздуха като даскалица.
— Да бе. Няма безплатен обяд. Не ме интересува дали сте тук от час, или от месец, защото, щом сте дошли, трябва да сте готови да се биете. Вярно, приличате на сбирщина нехранимайковци, но щом сте чудати, би трябвало да притежавате скрити дарби. Покажете ми какво можете да правите!
Той се изправи и приближи Инок, протегнал ръка, сякаш се готвеше да претършува джобовете му за скрити способности.
— Ти, например — рече. — Направи каквото можеш!
— Ще ми е нужен мъртвец, за да демонстрирам — отвърна Инок. — Това може да си и ти, само да ме докоснеш.
Клоунът се извърна към Ема.
— Тогава защо не ти, сладурано?
Ема протегна един определен пръст и накара на върха му да затанцува пламъче като от свещичка. Клоунът се разсмя и подхвърли:
— Чувство за хумор! Това ми харесва. — Той се премести пред слепите братя.
— Те са свързани в главите — обясни Мелина, като застана между братята и клоуна. — Могат да виждат с уши и винаги знаят какво мисли другият.
Клоунът плесна с ръце.
— Най-сетне нещо полезно! Те ще бъдат нашите съгледвачи — ще пратим единия на карнавала, а другия ще задържим тук. Ако нещо се обърка там, ще научим веднага!
Той побутна настрани Мелина. Братята се дръпнаха от него.
— Не може да ги разделяш! — възрази тя. — Джоел-и-Питър не обичат да са поотделно.
— И аз не обичам да ме преследват невидими чудовища — заяви клоунът и се опита да откъсне по-малкия брат от по-големия. Момчетата стиснаха ръце и взеха да стенат, езиците им цъкаха, а очите им се въртяха като побъркани в орбитите. Готвех се да се намеся, когато братята изведнъж бяха разделени и нададоха едновременен писък, толкова силен и пронизителен, та си помислих, че ще ми разцепи главата. Чиниите на масата се изпотрошиха, всички запушиха уши с длани, а ледът по замръзналия таван се пропука и западаха парчета.