— А ти ги убиваш? — попита Ема.
Мелинда сведе глава.
— Това казах, нали?
Беше твърде горда да признае, че е излъгала. Не че имаше значение.
— Значи ние не сме единствените, които търсят мис Рен — промърмори Ема.
— Което показва, че тя все още е на свобода — добавих.
— Може би — въздъхна Ема. — Може би.
— Ние мислим, че гълъбът може да ни помогне — рекох. — Трябва да открием мис Рен и смятаме, че птицата знае къде е.
— Никога не съм чувала за никаква мис Рен — заяви Мелина. — Просто храня Уини всеки път, когато идва в нашия двор. Ние сме приятели. Нали, Уини?
Птицата чуруликаше безгрижно на рамото ѝ.
Ема се приближи към Мелина и се обърна към гълъба:
— Можеш ли да ни помогнеш да я открием? Мис Рен?
Гълъбът скочи от рамото на Мелина и прелетя до вратата. Там описа кръг и се върна обратно.
„Нататък“ — вероятно означаваше това.
— Трябва да вземем птицата с нас — рекох, сметнал, че повече доказателства не са ни нужни.
— Не и без мен — изтъкна Мелина. — Ако Уини знае как да намери тази имбрин, значи и аз идвам с вас.
— Идеята не е добра — възрази Хорас. — Разбираш ли, ние сме тръгнали на опасна мисия…
— Дай ни птицата — прекъсна го Ема. — Ще се върнем за теб, обещавам ти.
Рязка и внезапна болка ме накара да се превия на две.
Ема изтича при мен.
— Джейкъб? Какво има?
Не можех да говоря. Вместо това докуцуках до прозореца, едва намерих сили да се изправя и проектирах усещането си към купола на катедралата, който се виждаше над покривите на няколко пресечки по-нататък — а след това надолу по улицата, където се поклащаха няколко теглени от коне фургона.
Да, там. Усещах ги да се приближават по една странична уличка, недалече от нас.
Те. Не един, двама гладни.
— Трябва да вървим — рекох. — Сега.
— Моля те — обърна се Хорас към момичето. — Този гълъб ни е ужасно необходим!
Мелина щракна с пръсти и скринът, който едва не ме уби, се издигна отново.
— Не мога да го позволя — заяви тя и присви очи, като ги местеше между нас и скрина, за да сме сигурни какво има предвид. — Виж, ако ме вземете с вас, ще получите в комплект и Уини. Иначе…
Скринът описа пирует на един крак, подскочи и тупна с трясък на една страна.
— Добре тогава — процеди Ема през стиснати зъби. — Но ако ни забавиш, ще вземем птицата и ще те зарежем.
Мелина се ухили и с щракване на пръсти вратата с отвори.
— Както кажеш.
Спуснахме се по стълбата толкова бързо, че краката ни сякаш едва докосваха земята. След двайсетина секунди вече бяхме отвън на двора, прескочихме мъртвия мистър Крамбли и се гмурнахме в кладенеца. Аз слязох пръв, изритах огледалния капак на дъното и той се отвори.
— Пазете се долу! — извиках, после се хлъзнах несръчно по мокрите стълби и полетях в мрака.
Чифт силни ръце ме уловиха — Бронуин ме положи на пода. Благодарих ѝ с разтуптяно сърце.
— Какво стана горе? — попита тя. — Хванахте ли гълъба?
— У нас е — отвърнах и в този момент Ема и Хорас се спуснаха на дъното и нашите приятели ги посрещнаха с радостни възгласи. — Това е Мелина — добавих и вдигнах пръст към мъжкараната, с което представянето приключи. Всъщност Мелина още се бавеше горе. — Хайде! — подканих я аз. — Какво правиш там?
— Печеля време! — извика тя и след това затвори и залости дървения капак на дъното, препречвайки пътя на светлината. Докато се спускаше в мрака, разказах за гладните, които ни преследват. В паническото ми състояние се получи нещо като: ДА БЯГАМЕ ВЕДНАГА, ИДАТ ГЛАДНИ СЕГА, което се оказа ефикасно, макар и не съвсем правилно, тъй като предизвика всеобща истерия.
— Как ще бягаме, щом нищо не виждаме? — разтревожи се Инок. — Ема, запали пламък!
Тя не бързаше, защото все още си спомняше предупреждението ми на тавана. Реших, че моментът е подходящ да го затвърдя, сграбчих я за ръката и рекох:
— Не го прави! Веднага ще се ориентират къде сме!
— Но не можем да тичаме на сляпо из тъмнината! — възрази Ема.
— Разбира се — обади се младият ехолокатор.
— Ние можем — добави другият.
Мелина пристъпи неуверено към гласовете.
— Момчета! Вие сте живи! Това съм аз — Мелина!
Джоел-и-Питър каза:
— Ние смятахме, че сте…
— Мъртви до последния…
— От вас.
— Всички да се уловят за ръце! — нареди Мелина. — Момчетата ще ни водят!
И така аз хванах ръката на Мелина в мрака, Ема хвана моята, после намери пипнешком ръката на Бронуин и така нататък, докато оформихме човешка верига, водена от слепите братя. След това Ема даде команда и момчетата се затичаха, дърпайки ни в чернилката.