Исми се изтръгна от Ема и изтича при сестра си.
— Сам! — извика тя и обгърна с ръчички кръста ѝ. — Слава на небесата, че си невредима!
— Не мисля, че е! — обади се Олив. — Изобщо не мисля, че е невредима.
Но Сам се тревожеше единствено за Исми, не за себе си. Тя коленичи, отдалечи малката от себе си и я огледа за рани и синини.
— Кажи ми къде те боли — рече.
— Ушите ми звънтят. И си одрасках коляното. Влезе ми малко прах в окото…
След това Исми се разтрепери и разплака, шокът от преживяното най-сетне се бе пробудил в нея. Сам я прегърна и заговори:
— Няма, миличка, няма…
Изглеждаше в разрез с всякакъв здрав разум, че тялото на Сам продължаваше да функционира в сегашното си състояние. И което бе още по-странно, раната ѝ не кървеше, не се виждаха краища на вътрешности и черва, както ми бе внушено да очаквам от филмите на ужаси. Вместо това Сам приличаше на хартиена кукла, в която някой е изрязал кръгъл отвор.
Макар че всички умирахме за някакво разумно обяснение, бяхме решили да оставим на момичетата няколко минути да се порадват една на друга и само гледахме изумени от почтително разстояние.
Инок обаче не бе надарен с подобна толерантност.
— Прощавай — рече той, като се напъха съвсем близо до тях, — но ще може ли да ни обясниш как така си все още жива?
— Не е нищо сериозно — отвърна Сам. — Само роклята ми май е за хвърляне.
— Нищо сериозно?! — възкликна Инок. — Че аз мога да виждам през теб!
— Малко ме сърби — призна Сам, — но до ден-два ще се запълни. Такива неща винаги се запълват.
Инок се разсмя налудничаво.
— Такива неща?
— В името на всичко, що е чудато — произнесе с тих глас Милърд. — Знаеш какво означава това, нали?
— Тя е един от нас — рекох.
Имахме въпроси. Много въпроси. И когато сълзите на Исми започнаха да пресъхват, ние насъбрахме кураж да ги зададем.
Сам знае ли, че е чудата?
Знаела, че е различна, отвърна, но никога не е чувала термина „чудата“.
Някога живяла ли е в примка?
Не е живяла (В какво?), което означаваше, че е точно на възрастта, на която изглежда. Дванайсет, каза тя.
Не е ли идвала при нея някоя имбрин?
— Веднъж дойде една дама — отвърна тя. — Имало и други като мен, но за да се присъединя към тях, трябваше да изоставя Исми.
— А Исми не може ли… да прави нещо? — попитах.
— Мога да броя назад от сто с патешки глас — предложи Исми, докато още подсмърчаше и после, за да ни демонстрира изквака: — Сто, деветдесет и девет, деветдесет и осем…
Но преди да стигне по-нататък, Исми бе прекъсната от сирена, този път пронизителна и приближаваща се много бързо. Една линейка се появи със свирене на гуми иззад ъгъла и се насочи към нас, фаровете ѝ бяха замаскирани и виждахме само два тънки снопа. Тя закова с поднасяне наблизо, изключи сирената и шофьорът изхвърча навън.
— Има ли пострадали? — попита той, като хукна към нас. Носеше смачкана сива униформа и очукана каска и макар да изглеждаше изпълнен с енергия, по измъченото му лице си личеше, че не е спал от дни.
Погледът му се спря на дупката в гърдите на Сам и той замръзна на място.
— Господ да ме убие!
Сам се надигна бавно.
— А, нищо особено! — отвърна тя. — Добре съм си. — И за да демонстрира колко е добре, тя прекара юмрук през отвора няколко пъти и изимитира кукла на конци.
Фелдшерът припадна.
— Хм — промърмори Хю и сръга тупналия мъж с крак. — А си мислех, че тия момчета са направени от по-жилав материал.
— Тъй като очевидно не е годен за служба, предлагам да вземем назаем линейката — подхвърли Инок. — Няма начин да знаем къде ще ни отведе гълъбът. Ако е далече, може да се наложи да вървим цяла нощ, докато открием мис Рен.
Хорас, който бе приседнал на парче от стената, скочи на крака.
— Страхотна идея! — одобри той.
— Идея, която заслужава порицание! — възрази Бронуин. — Не можем да откраднем линейка — има пострадали, които се нуждаят от нея!
— Ние също сме пострадали — проплака Хорас. — И имаме нужда от нея!
— Не е същото!
— Света Бронуин! — подметна насмешливо Инок. — Толкова ли си загрижена за здравето на нормалните, че си готова да рискуваш живота на мис Перигрин, за да спасиш неколцина от техните? Че хиляда от тях не се равняват на една като нея! На един като нас, ако става въпрос!
Бронуин зяпна.
— Как може да кажеш подобно нещо пред…
Сам доближи Инок с мрачно изражение.
— Виж какво, момче — заговори тя. — Ако още веднъж намекнеш, че животът на сестра ми не струва пукната пара, ще те фрасна по главата!