— Има ключалка — съобщи тя. — Брава с шифър.
Имаше и отвор с размери, позволяващи да премине гълъб, в долния край на вратата, но това едва ли можеше да ни помогне — трябваше ни комбинацията.
— Някаква идея каква може да бъде? — попита Ема, обръщайки се към всички.
В отговор получи хъмкане и повдигане на рамене.
— Никаква — рече Милърд.
— Ще трябва да налучкваме — въздъхна Ема.
— Може да е моят рожден ден — подхвърли Инок. — Опитай три-дванайсет-деветдесет и две.
— Защо някой ще знае твоя рожден ден? — учуди се Хю.
Инок се намръщи.
— Просто опитай.
Олив завъртя колелото напред и назад, после натисна бравата.
— Съжалявам, Инок.
— А какво ще кажете за датата на нашата примка? — попита Хорас. — Девет-три-четиресет.
Това също не доведе до резултат.
— Едва ли ще е нещо лесно за познаване, като дата — отсъди Милърд. — Това би обезсмислило една толкова сложна брава.
Олив се зае да опитва случайни комбинации. Ние стояхме и я гледахме с нарастващо безпокойство след всеки неуспешен опит. Междувременно мис Перигрин се измъкна безшумно изпод палтото на Бронуин и изтича при гълъба, който се въртеше безпомощно на края на връвта и кълвеше от земята. Когато зърна мис Перигрин, сивкавата птица се опита да се дръпне, но директорката я последва, издавайки ниски, заплашителни звуци.
Гълъбът запърха с криле и отлетя на рамото на Мелина, извън обсега на мис Перигрин. Директорката спря в краката на момичето и изграка към Уини. Това, изглежда, изплаши още повече гълъба.
— Мис П, какво сте намислили? — попита Ема.
— Мисля, че иска нещо от твоята птица — рекох на Мелина.
— Ако гълъбът знае пътя — промърмори замислено Милърд, — вероятно знае и комбинацията.
Мис Перигрин се обърна към него и изкряка, сетне погледна към гълъба и изкряка по-силно. Гълъбът се опита да се скрие зад врата на Мелина.
— Може би гълъбът знае комбинацията, ала няма как да ни я каже — вметна Бронуин. — Но би могъл да я съобщи на мис Перигрин, защото двете говорят птичи език, и тогава мис Перигрин ще каже на нас.
— Накарай гълъба ти да говори с нашата птица — нареди Инок.
— Вашата птица е два пъти по-едра от Уини и с по-голям клюн — възрази Мелина и отстъпи назад. — Уини е изплашен и не мога да го виня за това.
— Няма от какво да се бои — рече Ема. — Мис П не би наранила друга птица. Това е в разрез с имбринския кодекс. .
Мелина се ококори, сетне присви очи.
— Тази птица е имбрин?
— Тя е нашата директорка! — съобщи гордо Бронуин. — Алма Лефей Перигрин.
— Ама и вие сте пълни с изненади, нали? — попита Мелина и прихна по начин, който не изглеждаше съвсем дружелюбен. — Щом си имате имбрин, защо ви е да търсите друга?
— Дълга история — отвърна Милърд. — Достатъчно е да знаеш, че нашата имбрин се нуждае от помощта на друга имбрин.
— Просто остави проклетия гълъб на пода и дай на мис Перигрин да поговори с него! — ядоса се Инок.
Най-сетне и с видима неохота Мелина се съгласи.
— Хайде, Уини, бъди добричък. — Тя вдигна гълъба от рамото си и го остави на земята, сетне настъпи връвта с обувката си, за да не може да отлети.
Всички се скупчиха да гледат как мис Перигрин се приближава до гълъба. Той се опита да избяга, но бе ограничен от късата връв. Мис Перигрин мушна глава в лицето му, като не спираше да чурулика и кряка. Всичко това приличаше на разпит. Гълъбът скри глава под крилото и започна да трепери.
И тогава мис Перигрин го клъвна по главата.
— Ей! — извика Мелина. — Престани!
Гълъбът не вадеше глава изпод крилото и мис Перигрин го клъвна отново, по-силно.
— Достатъчно! — Мелина се наведе, освободи връвта и посегна да хване гълъба. Но преди да сключи пръсти около него, мис Перигрин разкъса връвта с ноктите си, сграбчи нещастната птица в клюна си и побягна.
— Върни се веднага! — викна ѝ ядосано Мелина и се готвеше да хукне след нея, когато Бронуин я улови за ръцете.
— Почакай! — рече ѝ тя. — Сигурна съм, че мис П знае какво прави.
Мис Перигрин спря малко по-нататък в тунела, извън обсега на всеки от нас. Гълъбът се бореше в хватката на клюна ѝ, Мелина се бореше с Бронуин, но и двете напразно. Мис Перигрин, изглежда, чакаше гълъбът да се умори и откаже, но после изгуби търпение и започна да люшка Уинифред във въздуха, уловила го за едното краче.
— Моля те, мис П! — извика Олив. — Ще го убиеш!