— Уловихме един от шпионските ви гълъби — обясни гордо Ема — и той ни доведе в примката. (Ема пропусна онази част, в която мис Перигрин го бе убила).
— Моите гълъби! — възкликна мис Рен. — А как разбрахте за тях? И как успяхте да заловите един?
Бе ред на Милърд да пристъпи напред. Беше взел наметалото на Хорас, за да не замръзне и макар че мис Рен не изглеждаше изненадана, когато пред нея се изправи пуста дреха, повдигна учудено вежди веднага щом невидимото момче в нея произнесе:
— Успях да определя местонахождението на вашите птици чрез дедукция, черпейки информация от „Приказки за необикновеното“. Всъщност за пръв път чухме за тях във вашата менажерия на върха на планината от едно доста претенциозно куче.
— Но никой не знае къде се намира моята менажерия!
Мис Рен бе твърде изненадана, за да продължи разговора, и тъй като всеки наш отговор пораждаше нови въпроси, ние ѝ разказахме цялата история колкото се може по-бързо, като се върнахме назад чак до острова и бягството ни в малките, нестабилни лодки.
— Едва не се удавихме! — извика Олив.
— Стреляха по нас, бомбардираха ни, гладни искаха да ни ядат — добави Бронуин.
— Едва не ни сгази подземна железница — присъедини се Инок.
— И не ни смаза гардероб. — Хорас изгледа навъсено телекинетичното момиче.
— Изминахме дълъг път през страна, пълна с опасности — каза Ема, — и всичко това, за да открием някого, който да помогне на мис Перигрин. Надявахме се, че този човек ще сте вие, мис Рен.
— Всъщност разчитахме на това — добави Милърд.
На мис Рен ѝ трябваха няколко секунди да си върне гласа и когато това стана, той бе изменен от вълнение.
— Вие храбри, чудесни деца. Вие сте чудеса, всяко едно от вас, и няма имбрин, която не би се гордяла да сте ѝ повереници. — Тя изтри една сълза с крайчеца на наметалото. — Толкова ми беше мъчно, когато чух какво се е случило с мис Перигрин. Не я познавах добре, тъй като съм малко саможива, но ето какво ще ви обещая: ние ще я върнем. Нея и нейните сестри!
Ще я върнем?
Едва сега осъзнах, че мис Перигрин все още е скрита в торбата, която носеше Хорас. Мис Рен все още не я бе видяла!
Хорас възкликна:
— Но чакайте, тя е тук!
Той постави торбата на пода и я отвори.
Миг по-късно отвътре се показа мис Перигрин, замаяна, след като бе стояла толкова време на тъмно.
— В името на старейшините! — възкликна мис Рен. — Но… аз чух, че била отвлечена от гадините!
— Наистина беше отвлечена — потвърди Ема, — но после ние си я върнахме!
Мис Рен бе толкова ентусиазирана, че скочи без помощта на бастуна и трябваше да я задържа за лакътя, за да не тупне.
— Алма, наистина ли си ти? — попита задъхано мис Рен и когато си възвърна равновесието, изтича при птицата. — Здравей, Алма. Ти ли си вътре?
— Тя е — извика Ема. — Това е мис Перигрин.
Мис Рен вдигна птицата на ръце, завъртя я насам и натам и тогава мис Перигрин взе да се дърпа.
— Кът-кът, спокойно — прошепна ѝ тихо мис Рен, присвила очи и изопнала устни. — Нещо не е наред с вашата директорка.
— Тя пострада — обясни Олив. — Вътрешно е.
— И не може отново да стане човек — добави Ема.
Мис Рен кимна мрачно, сякаш вече го знаеше.
— От колко време е така?
— От три дни — отвърна Ема. — Откакто я спасихме от гадините.
— Вашето куче — обадих се аз — ни каза, че ако не успее да се промени бързо, никога вече няма да може.
— Така е — потвърди мис Рен, — Адисън е бил прав за това.
— Освен това ни каза, че само друга имбрин може да ѝ помогне — рече Ема.
— И това е вярно.
— Тя се променя — пристъпи към нас Бронуин. — Вече не е каквато беше. Искаме си старата мис П!
— Не може да позволим това да се случи с нея! — проплака Хорас.
— Е? — повдигна вежди Олив. — Ще може ли, ако обичате, да я направите отново човек?
Бяхме заобиколили мис Рен и я притискахме с въпроси, а отчаянието ни бе почти осезаемо.
Мис Рен вдигна умолително ръце да замълчим.
— Ще ми се да беше толкова лесно — въздъхна тя — или толкова бързо. Когато една имбрин остане птица за твърде дълго време, тя се втвърдява, точно като схванат мускул. Ако се опитате да го раздвижите твърде бързо, той ще се скъса — тя също. Трябва да бъде върната чрез масаж към предишната си форма, но много внимателно, все едно, че работиш с глина. Ако се заема с нея тази вечер, може би ще успея до заранта.
— Стига да ѝ остава толкова време — промълви Ема.
— Молете се да ѝ остава — рече мис Рен.