Никакво обяснение не можеше да получи от фактите, които бяха известни на Фалк, освен едно: шингите искаха да узнаят от него откъде са дошли.
Това предположение кой знае защо се стори невероятно смешно и забавно на Фалк-Рамарен. Оставили са Ори, защото е млад, неопитен, безпомощен и лесно може да бъде манипулиран. И наистина го бяха превърнали в своя играчка. Но той не знаеше откъде са пристигнали… Твърде късно го бяха разбрали. А сетне са изтрили информацията, която толкова много са искали да получат, от умовете, където е била съхранена, а притежателите им прогонили в гората — за да станат жертва на дивите животни. Или на хората.
Най-вероятно вчера, докато Кен Кеняк се е ровил из ума му, той е направи опит да измъкне истинското име на слънцето на Уеръл. Фактът, че все още е жив, означаваше само едно — опитът на Кеняк е бил неуспешен. На тях не им беше нужен Рамарен — трябваше им само онова, което знае. Засега поне не го бяха получили.
Ясно беше, че това ги е разтревожило — и съвсем оправдано. Усъвършенстването на Келшакския кодекс за опазване на тайната бе вървяло успоредно с еволюцията на техниките за мисловна защита. Превърнало се в мистика, тайното познание произлизаше от твърдия контрол върху научно-техническото познание, наложен от първите колонисти, който пък от своя страна беше продължител на закона на Вселенския съюз за културното ембарго, забраняващ износа на култура за колониалните планети. С течение на времето идеята за поставяне под ограничителен режим познанията в определени области се бе просмукала във всички сфери на уерълианското общество. Понятия от рода на Истинското име на Слънцето бяха станали едновременно общоприети и символични, ала това не пречеше на тях да се гледа толкова сериозно, колкото бе и спазването на религиозните канони при вярващите. Бяха разработени специални методи на защита за да бъдат опазени тези своеобразни „свещени“ места в умовете на хората. Освен ако не се намираше в някой от Храмовете на мълчанието, където единствено бе възможно равноправното общуване между посветените в едно и също ниво, Рамарен не би могъл по никакъв начин да произнесе — било гласно, или мислено — Истинското Име на Слънцето от неговия свят.
Естествено, той разполагаше с необходимия еквивалент от знания: целия набор от астрономически факти, с чиято помощ бе изчислил маршрута на „Алтера“ от Уеръл до Земята, както и точното разстояние между слънцата на двете планети и астрономическата представа за звездите такива, каквито изглеждат от Уеръл. Все още не бяха изтръгнали тази информация от него, вероятно защото умът му се намираше в твърде объркано състояние, докато върху него е работил Кен Кеняк или пък поради автоматичното задействане на парахипнотичната защита и мисловните блокове. Екипажът на „Алтера“, съзнавайки рисковете, на които може да бъде изложен, в случай, че Земята е в ръцете на Враговете, не бе потеглил неподготвен. Шингите нямаха големи шансове да се доберат да нужната информация, освен ако научните им познания в тази област не бяха задминали далеч тези на уерълианците. Вероятно това бе самата истина, след като играеха всички тези игрички. Опитваха се да го подмамят и да приспят бдителността му. Това бе единственото обяснение, задето все още се радваше на живота.
Най-важното сега беше да не узнаят за присъствието на Фалк в него.
Последната мисъл го накара да потрепери. Като Фалк, той беше както безполезен, така и безвреден за тях. Като Рамарен можеше да бъде полезен, ала оставаше все така безвреден. Но като Фалк-Рамарен се превръщаше в заплаха. А шингите не понасяха заплахите — особено такива, с каквито не можеха да се справят.
Все още нямаше отговор и на най-важния въпрос — за какво им беше нужно да узнаят точното местонахождение на Уеръл? Какво значение можеше да има за тях неговата родна планета?
И този път Рамарен прибягна до спомените на Фалк, за да открие верния отговор. Спомни си думите на стария Чуващ в гората, произнесени с печален и ироничен глас: „…от шингите няма и една шепа народ“.
Това беше едновременно изключително ценна новина и мъдър съвет и сигурно самата истина. Според легендите и преданията, които Фалк бе научил в Къщата на Зов, шингите били пришълци от далечните звезди, от един слабо изучен регион на галактиката отвъд Хайдес, който се намирал на хиляди светлинни години от Земята. Ако това бе вярно, едва ли много са били онези, които са пристигнали с преселническите им кораби. Във всеки случай, били са достатъчно за да проникнат в Съюза и да го разрушат с помощта на способността си за телепатична лъжа и с оръжията, които са притежавали, или притежават. Как обаче се справят с управлението на всички покорени светове? Единственото обяснение бе, че са се разпръснали по планетите, съсредоточавайки вниманието си върху местното население, вместо да преследват бунтовниците из космоса. Ори бе споменал пред Фалк, че шингите нито летят в космоса, нито са установили търговски връзки с далечни светове и че той самият никога не е виждал техен космически кораб. Дали пък не се бояха от собствените си сънародници на другите светове и от отчуждението, което неминуемо щеше да настъпи при по-продължителна раздяла? А може би Земята бе единствената планета, все още под тяхна власт и те я пазеха срещу експедиции от останалите светове? Нямаше как да узнае истината, ала изглежда наистина броят им не беше голям.