Странно, но шингите бяха посрещнали с недоверие разказа на Ори, за това как Колонистите постепенно започнали да се смесват с местните жители на Уеръл и дори получили възпроизвеждащо се потомство. Според тях това било невъзможно, което означаваше, че те не са имали подобен успех с жителите на Земята. Дори след хиляда и двеста години на Земята те си оставаха пришълци, чужди и изолирани. Ето още един въпрос — наистина ли управляваха човечеството, скрити в своя единствен град? Отново Рамарен се обърна за съвет към Фалк и получи изненадващ отговор: не. Те властваха над хората със силата на навика, чрез измама, страх, оръжия и с възможността да унищожат всяко племе, дръзнало да поеме по пътя на познанието. Всячески възпрепятстваха еволюцията на човека. Но самите те не вършеха нищо. Те не управляваха, само осуетяваха.
Ясно беше вече защо Уеръл представлява заплаха за тях. Дълго време шингите бяха осъществявали плановете си да подтискат и държат под контрол една някога могъща космическа цивилизация, а ето че сега, зареян някъде сред звездите съществуваше един свят, който можеше достойно да им съперничи във всичко. Свят, чийто жители бяха кръвно свързани със Земята.
Узнаят ли точното местоположение на този свят, пришълците незабавно ще изстрелят към него минирани звездолети, подобни на бомби с тлеещ заряд, които да го унищожат преди още на него да са узнали за тяхното съществуване.
Това изглеждаше единствената възможност. Имаше само две неща, които влизаха в противоречие с нея: старателната подготовка на младия Ори, когото сякаш готвеха за посредник при бъдещи преговори и единственият Закон, който почитаха.
Фалк-Рамарен беше неспособен да реши дали това преклонение пред живота е една от исконните морални ценности на шингите, помагала им от поколения да намерят най-верния път или просто бе поредната — най-голяма от всичките им лъжи. Фактът обаче си оставаше — шингите избягваха всячески да убиват разумни същества. Бяха му подарили живота, не само на него, но и на много други, изкусно приготвените им храни бяха все от растителен произход, за да поддържат ниско нивото на земната популация предизвикваха дрязги, вражди и омраза между отделните племена, ала оставяха на тях да се избиват и ръцете им бяха чисти. Твърдеше се още, че прилагали различни форми на генно инженерство и принудителна миграция за да укрепят империята си, вместо да прибягват до геноцид. Истина бе значи, че спазваха своя Закон, макар и по свой собствен начин.
Ако е така, тогава ухажването на младия Ори се обясняваше с това, че наистина го готвят за свой посланик. Единствен оцелял след Пътешествието, той ще се завърне на Уеръл и ще разкаже там всичко, което е узнал от шингите за Земята — ква, ква, ква, както крякаха птиците в гората, „Грешно е да се убива“, нравоучителният елен, църкащата мишка в подземието на къщата… Наивен, честен, жертва на една огромна илюзия, Ори ще бъде като бомба със закъснител за далечния Уеръл.
На Уеръл, където паметта за Земята бе най-тачената реликва и където на зова за помощ щяха да откликнат веднага, ала вместо това щяха да научат, че никога не е имало Врагове и че Земята е една щастлива райска градина. Защо тогава да се втурват на помощ към нея — дори да го решат, едва ли ще са подготвени за онова, което ги очаква. Както пристигнаха Рамарен и спътниците му.
Ето че в спомените му заговори друг глас, глас от миналото, от гората: „Трябва да има някаква надежда, или поне знак — не може вечно да живеем така…“
Не беше пристигнал на Земята като вестоносец с добри новини — както се надяваше Зов. Друго се искаше сега от него — той трябваше да отнесе на своя далечен свят един вик за помощ, вика на цялото човечество.
„Трябва да се върна у дома и да им разкрия истината“ — помисли си той, давайки си сметка, че шингите ще се опитват на всяка цена да предотвратят точно това и че ще изпратят Ори, а него най-вероятно ще убият.