Алтън обиколи покоите си за последен път. Искаше да се увери, че всички артефакти или книги, които оскверняваха религията на мрачните елфи, са скрити добре. Очакваше посещението на една матрона — майка, а това се случваше рядко на учителите от Академията, освен ако не бяха свързани с Арах-Тинилит — школата на Лот. Алтън много се тревожеше защо точно тази матрона желае да го види. Това беше матрона СиНафей Хюнет, глава на петия дом в града и майка на Масой — съучастник в заговора на ДеВир.
Почукване по каменната врата на антрето му подсказа, че гостенката е пристигнала. Той оправи мантията си и още веднъж се огледа наоколо. Вратата се отвори преди Алтън да стигне до нея и в стаята величествено пристъпи матрона СиНафей. Колко лесно нагоди зрението си, как леко премина от непрогледния коридор в ярко осветената от свещи стая на Безликия — направи го без дори да трепне.
СиНафей беше по-дребна, отколкото си бе представял магьосникът. Всъщност беше по-дребна от повечето мрачни елфи. Изгледаше висока около четири фута и, доколкото можеше да прецени Алтън, тежеше не повече от петдесет паунда3. Въпреки това, тя беше матрона-майка, припомни си ДеВир — можеше да го повали мъртъв само с едно заклинание.
Безликият престана да я гледа втренчено и се опита да си внуши, че в това посещение няма нищо необичайно. Обаче му стана доста трудно, когато Масой дотича, застана до майка си и се усмихна самодоволно.
— Домът Хюнет те поздравява, Гелруус — каза матроната. — От последната ни среща изминаха повече от двайсет и пет години.
— Гелруус? — промърмори на себе си Алгин, после се прокашля, за да прикрие изненадата си. — И аз ви приветствам, матрона СиНафей — едва измънка той. — Нима беше толкова отдавна?
— Трябва да се върнеш в дома ни — предложи му тя. — Покоите ти са непокътнати.
— Покоите ми? — помисли си магьосникът и започна да му призлява.
Изражението му не можа да убегне на матрона Хюнет. Тя го погледна свъсено с присвити от злоба очи.
Алтън предположи, че тайната му е разкрита. Как щеше да успее да заблуди матроната-майка, ако Безликият е бил член на нейния дом? ДеВир се озърна наоколо. Търсеше начин да избяга — преди СиНафей да го е поразила с някоя мълния — или поне да убие Масой, който го беше предал.
Безликият отново погледна към матроната. Тя тихо напяваше заклинание. Когато го завърши, очите й щяха изскочат — подозренията й се бяха потвърдили.
— Кой си ти? — попита тя, но звучеше по-скоро любопитно, отколкото заплашително.
Магьосникът не можеше да избяга, не можеше и да се добере до своя чирак, застанал удобно до влиятелната си майка.
— Кой си ти? — отново попита СиНафей и измъкна триглавото чудовище от колана си — ужасяващият змийски камшик, който притежаваше най-болезнената и парализираща отрова, позната на мрачните елфи.
— Алтън — измънка той, останал без избор — знаеше, че тя не изпуска нищо от погледа си, че ще използва магия и така ще разкрие всяка негова лъжа. — Аз съм Алтън ДеВир.
— ДеВир? — матроната изглеждаше заинтригувана. — От дома ДеВир, разрушен преди няколко години?
— Аз съм единственият оцелял — призна той.
— И ти си убил Гелруус — Гелруус Хюнет — и си заел мястото му в Сорсъри — злобно предположи СиНафей.
Алтън беше обречен.
— Не съм… Не можех да знам името му… Той искаше да ме убие! — запелтечи той.
— Аз убих Гелруус — чу се глас отстрани.
Матроната и Безликият се обърнаха към Масой, който за пореден път държеше любимия си арбалет.
— С това — обясни младият Хюнет. — В нощта на покушението срещу ДеВир. Уцелих подходящото време, докато Гелруус се биеше с него — посочи към Алтън той.
— Той беше твой брат — припомни му СиНафей.
— Костите му да изгният! — прокле го Масой. — Четири мизерни години му слугувах, сякаш е матрона — майка! Искаше да ме държи далеч от Сорсъри и да ме прати в Мелей-Магтеър.
Матроната премести погледа си към Алтън, после отново се обърна към своя син.
— И си го оставил жив — с усмивка разсъждаваше тя. — Убил си неприятеля и веднага си се съюзил с новия учител.
— Така съм научен — процеди през зъби Масой, без да знае какво го очаква — наказание или поощрение.
— А беше едва дете — припомни си майката.
Младият Хюнет прие комплимента без да отговори.