Това оставяше три версии и трите висяха на това дали някой наистина е платил за въпросните сгради.
Нямаше как да узная цялата истина, без да си отлепя задника от фотьойла, но поне можех да потърся официалното обяснение. Чукнах с пръст по таблото, извиках Регистъра на сделките и прокарах показалец по адресите.
Разбира се, всеки би могъл да го направи, а и Зар Пикънс твърдеше, че някой, който работел в градската управа, потвърдил, че наистина има нов собственик. Името, което ми бяха предоставили бездомниците, бе „Крайстенно развитие“ и не ми говореше нищо, както и на тях, така че поисках подробен доклад за смяна на собствеността на всички сгради, обитавани от подгонените бездомници.
От чисто любопитство наредих на програмата да провери кога за последен път е осъществяван достъп до тези файлове.
Имаше единайсет имота, където бе поискан наем от бездомници. Бяха разхвърляни като дъга по протежение на Крайстенна улица и в няколко квартала на Западния булевард и булевард „Денг“.
Всичките единадесет наистина бяха преминали към нови собственици през последните два месеца — по-точно шест седмици — и бяха станали притежание на единадесет различни собственици, но това не означаваше нищо.
Никой не бе осъществявал достъп до тези файлове след извършването на сделките, освен в случая със сградата, където живееше Зар Пикънс — проверката там бе направена преди две седмици. Вероятно от самите бездомници.
Купувачът наистина бе „Крайстенно развитие“.
Някой купуваше имоти в западните квартали — или ги прехвърляше на нови собственици. Това елиминира още едно от предположенията ми — че е просто опит да се рекетират бездомниците.
Но какво означаваше тогава, по дяволите? Кой луд ще хвърля пари на вятъра за имот, който скоро ще се превърне в печено?
Любопитството ми продължаваше да расте и изведнъж се сетих за още нещо интересно. Поисках сведения за всички имотни сделки, осъществени през последните шест седмици, но в графичен план върху градската карта, и изругах тъпака, който ме бе обрекъл да работя с проклетите бавни копчета. За малко да се включа директно, но реших да изчакам.
В регистъра имаше петдесетина скорошни сделки. След като изключих няколко фалита, загуби от хазарт и семейни имотни дела, ми останаха четирийсет.
Всичките бяха в Западния край. Покриваха го почти целия.
Удължих времето назад с още седмица — само фалити и неизплатени дългове. Същото и на осмата седмица. Каквото и да се случваше, беше започнало преди шест седмици.
Но какво се случваше всъщност?
Ако някой наистина бе открил начин да фалшифицира имотни замени, защо ще го прави само в Западния край? Защо не опитва на други места, където все още би могъл да разчита да получи наем? Изоставени сгради имаше и в други райони на града, нали така. Неумолимо назряващата зора нямаше да изненада никого хората напускаха планетата от години — половината мои връстници, вероятно по-умната и предвидлива половина, отдавна бяха заминали незнайно къде и дори част от по-тъпата половина се бе прехвърлила да работи в мините. Така че, ако някой бе изобретил начин да краде земя, защо ще избира най-коравия залък? Защо Западният край, а не, да речем, район Запад, или Проходът, или другаде?
Може би наистина имаше нещо, което правеше Западния край толкова ценен дори въпреки угрозата на изгарящото слънце. Каквото и да бе обаче, не фигурираше в моите четири версии.
Но не ми се вярваше. Всичко ценно там отдавна бе демонтирано и изнесено. Включително снабдителните линии.
И все пак някой се сдобиваше с имоти в този район. Следващата стъпка беше очевидна — да разбера кой.
Накарах компютъра да извади списък на купувачите и да елиминира повтарящите се и получих общо петнайсет имена. Едно от тях бе вече познатото „Крайстенно развитие“, но имаше още „Крайстенна собственост“, „Поземлени имоти Нощна страна“ и още десетина подобни нищо не значещи названия. Мярнах даже класическото „Бонд, Джеймс Бонд“, с петцифров код отзад.
Някой ден ще се поразровя да разбера откъде идва това глупаво название и защо увеселителните заведения непрестанно го използват. Предполагам, че е поредният причудлив земен мит. Но все пак някой ден ще проверя — и особено за чий е тая запетая.
Маркирах въпросните петнайсет имена и поисках сведение за платените по сделките суми.
Сумите бяха повече от жалки. Най-високата, за цял квартал с шест жилищни блока и малък парк, истинско мащабно благоустройство отпреди стотина и повече години, бе само десет мегакредита. Виждала съм — когато все още се радвах на топъл прием в казината — толкова пари струпани около поредното завъртане на рулетката. В края на краищата излизаше, че някой — ако предположим, че зад тези петнайсет имена стоеше един човек, или институция — е купил почти два процента от Нощния град за по-малко от сто мегакредита.