После му направи впечатление, че кулата все още се олюлява! Същевременно земята затрополи, забуча като тътнеж на гръмотевица. Нещо се приближаваше. Под земята. Неудържимо…
Ръцете на Мат стискаха конвулсивно оцапания с масло волан. Взираше се напред с пламнали очи. Почти не усещаше раната от одраскването на врата си. Шокът беше голям. Тъкмо Яндра искаше да го убие, да изпие кръвта му като вампир!
Тъкмо тя, която се беше появила като лъч светлина в този варварски, враждебен свят! Не можеше да го възприеме.
Джипът продължаваше да хвърчи с над осемдесет километра в час. Стабилната, непретрупана с много украшения конструкция преодоляваше като на шега неравностите на терена. Мат беше завързал спасителния контейнер на гърба си, за да компенсира липсващата част от седалката. Дано само гумите издържат! Без съмнение беше чудо, че, напомпани и в маслото, са устояли на времето.
Фактът, че не са омекнали, наведе Мат на предположението, че са направени от пластифлекс, нов вид устойчива плътна гума, която поддържа налягането посредством милиарди микроскопични мехурчета. И ако е попаднал точно на такива, никога нямаше да му се налага да ги помпа.
В далечината се показаха покритите с храсталаци покриви на аерогарата и хангарите. Мат се озадачи, когато видя над развалините да се вдига облак прах. Какво ли ставаше там?
Нападение?
Най-после зави към летищното поле. И видя хаоса, който геягудоо създаваха сред бягащите вулфани. Мат се опита да намери хора от ордата на Зорбан и откри неколцина върху един близък покрив. Стори му се, че през мъглявата пелена различава дори дългите до хълбоците коси на Аруула. Неволно го обзе чувство на облекчение.
Но мимолетното облекчение не трая дълго. На по-малко от двеста крачки от халето, върху което ордата беше намерила убежище, някогашното летателно поле изведнъж експлодира. Във въздуха полетяха каменни отломки, земя и храсти. Огромен черен колос се изви от земята. Високо над шест метра, червеевидното му тяло се вдигна на площада, запляска върху земята и се запридвижва към халето.
На Мат му секна дъхът. Това чудовище трябва да беше животно майка. Майка геягудоо…! Трябва да беше най-малко петнайсет метра дълго и с диаметър почти четири метра.
Макар и да знаеше, че отива право към гибелта си, Матю Дракс продължи да кара право към звяра. А може и да беше твърде шокиран, за да смени посоката.
Животното майка се изправи, докато главата му щръкна над края на покрива. Тогава се отпусна.
Земята потрепера. И халето се срути! Четири фреккойшера изхвръкнаха от покрива. Мат чуваше виковете на хората на Зорбан. Колко ли от тях успяха да се спасят с гигантските скакалци?
Накрая Мат натисна педала на спирачката до „ламарината“. Джипът спря с олюляване, само на десет метра от гадината. Мат скочи, извади „Беретата 98 Г“ и стреля в чудовището. Единственият резултат беше, че привлече вниманието му към себе си.
Животното майка обърна гигантското си тяло. Мат спринтира с всички сили. Но накъде? В някое от халетата? Безсмислено. Звярът щеше да доразруши руините и да го открие.
Кулата попадна в зрителното му поле. Насочи се натам. Дробовете му изгаряха, контейнерът на гърба му изглеждаше като пълен с олово.
Контейнерът…! Пластичният експлозив!
Земята под подметките на ботушите на Мат се олюля. Погледна назад през рамо. Чудовището го беше настигнало на хвърлей камък. Тялото му се сгъна, изви се във въздуха, протегна се и бухна в летателното поле.
Мат ускори темпото. Почти не усещаше как краката му опират на земята. „Бягай, ако ти се живее!“
С трийсет метра преднина стигна до входа на кулата. Смъкна контейнера от гърба си, с разтреперани ръце отчупи втората третина от пластичния експлозив и заби взривателя в него. Животното майка се приближаваше. Отделяха ги по-малко от двайсет метра.
Мат завъртя върха на взривателя, постави го на десет секунди. Чудовището се изправи пред него. Сянката му падна върху него. От нацепената на ресни паст блъвна воняща като чума смрад.
Мат се обърна и плесна подобната на пластициран каучук маса в стената на кулата. Нямаше време да подбере най-подходящото според законите на статиката място. Но с малко късмет…
Спринтира — право към животното майка и… покрай него. И докато звярът изненадано спря и се опита да обърне масивното си тяло, той се хвърли зад него като в прикритие.
Сякаш небето се превърна в една-единствена светкавица. Прозвуча остър трясък, после — свръхмощен грохот, когато кулата се прекърши и бавно се наклони. Мат се претърколи на земята. Отломки се забиваха отдясно и отляво. Прах нахлу в дробовете му.