— Продължавайте — прошепнах омаян аз.
— Сега ми изглежда като прекрасен сън. — Той тъжно се усмихна. — Един сън, който може би пак ще уловя. — Той стисна здраво устни и очите му заблестяха решително. — Трябва да го направя!
— А пък аз искам да чуя цялата история — рекох развълнувано. Въпреки че разумът ми отхвърляше фантастичния му разказ, чувствата ми го приемаха. Бях почти сигурен, че говори истината.
— Ще дойдете ли с мене в моя хотел? Там имам магнетофон. Ще ми се да чуя всичко, което ще ми разкажете, и да го запиша.
— Сигурен ли сте, че не съм луд или лъжец?
— Донякъде — отвърнах аз със снизходителна усмивка. — Не съм съвсем сигурен. Оставете ме да преценя, след като чуя цялата история.
— Чудесно. — Той рязко се изправи.
Аз определено не съм нисък мъж, но той беше с една глава по-висок.
— Бих искал да ми повярвате. И… — Той млъкна, въздържайки се да каже нещо, което очевидно много му се искаше да сподели.
— И какво? — попитах, докато уреждахме сметката, след което се запътихме към стоянката за таксита, където дремеше една таратайка.
— Нали разбирате, не мога да се върна в моята лаборатория. А да построя друг предавател е много скъпо. Аз, аз имам нужда от помощ.
— Имам относително солидни доходи — казах, обръщайки се към таксито, за да дам инструкции на шофьора. — Може би бих могъл да помогна по някакъв начин.
— Едва ли ще ми повярвате — усмихна се леко той, — но е огромно облекчение да намериш слушател, който поне малко ти съчувства.
Отидохме обратно в моя хотел в Ница. Поръчах да ни донесат храна в апартамента. Както винаги храната беше отлична и ни се отрази добре. Когато приключихме, включих магнетофона и той започна да говори.
Както вече споменах, в началото ми беше трудно да повярвам безрезервно на странния му разказ. Но докато той говореше, а магнетофонът записваше всяка негова дума, аз все повече се убеждавах, че не беше нито луд, нито лъжец. Беше преживял всичко, което ми разказа. Когато свърши някъде в късните часове на нощта, имах чувството като че ли и аз бях преживял необузданите и забележителни приключения на Майкъл Кейн, американски физик и — рицар от Марс!
Това, което ви предстои да прочетете, по същество е всичко, което той ми разказа. Някои пропуски и разяснения, които съм направил, са заради читателя и законите в Англия и Съединените щати, отнасящи се до тайните около научните разработки. Трябва да възприемете Кейн така, както го описах аз. Искам да добавя, че както и да се почувствате, не го обявявайте веднага за лъжец, защото ако го бяхте видели в хотелската стая в Ница, как разказваше с неспирни, смислени изречения, вперил поглед в тавана, все едно че бе самият Марс, изцяло пренесен в миналото, с променящо се настроение във всяка сцена, вие щяхте да му повярвате така безусловно, както и аз.
Е.П.Б.
Честьр Скуеър
Лондон
април 1969
Първа глава
Моят дълг към мосю Кларше
Предавателят на материя се явява едновременно подлецът и главният герой в тази история, започна Кейн, защото ме отведе в един свят, където се чувствах повече у дома, отколкото ще се почувствам някога тук. Отведе ме при едно прекрасно момиче, което обичах и което ме обичаше, след което ми отне всичко.
Но по-добре да започна от самото начало.
Както вече ви казах, роден съм в Уинсвил, Охайо — приятно, малко градче, в което почти нищо не се променяше. Единствената му забележителност беше особата на мосю Кларше, французин, установил се там малко след края на Първата световна война. Той живееше в голямо имение в покрайнините на града. Мосю Кларше беше космополит, французин от старата класа, нисък, с много изправена стойка, с типични френски мустаци и военна походка.
Честно казано, в нашите очи той беше нещо като карикатура и сякаш илюстрираше всичко, което бяхме научили за французите от евтините книжки и комикси. Независимо от това аз дължа живота си на Кларше, въпреки че го разбрах години след като старият джентълмен си беше отишъл и когато се озовах неочаквано транспортиран на Марс… Но аз отново изпреварвам събитията.
Кларше беше една загадка дори и за мен, въпреки че като дете и после като младеж, аз най-вероятно го познавах по-добре от всеки друг. Той твърдеше, че преди революцията бил учител по фехтовка в двора на руския цар, откъдето напуснал на бърза ръка, след като болшевиките завзели властта.