— И тъй, вие казвате? — рече кралят.
— Че съм до немай-къде обезпокоен, господарю.
— Наистина ли? Да не сте сънували седем тлъсти и седем мършави крави?
— Не, господарю, защото това би означавало само, че ни очакват седем плодородни и седем гладни години, а при един такъв предвидлив крал, какъвто е ваше величество, няма защо да се боим от глад.
— За какъв друг бич става дума тогава, скъпи ми Блакас?
— Господарю, имам основание да мисля, че буря се надига откъм юг.
— В такъв случай, скъпи мой херцог — отговори Луи XVIII, струва ми се, че сте зле осведомен: аз знам, напротив, положително, че там времето е много хубаво.
Луи XVIII, макар и да беше умен човек, обичаше леката шега.
— Господарю — рече господин дьо Блакас, — не може ли ваше величество само за да успокои верния си слуга, да изпрати в Лангедок, в Прованс и в Дофине сигурни хора, които да ви докладват за настроението в тези три провинции?
— Canimus surdis4 — отговори кралят, като продължаваше да прави бележки по своя Хораций.
— Господарю — отвърна през смях царедворецът само за да покаже, че е разбрал полустишието на венузинския поет, — ваше величество може да е напълно прав, като разчита на доброто настроение на Франция; но аз мисля, че не греша съвсем, като се опасявам от някакъв отчаян опит.
— От страна на кого?
— От страна на Бонапарт или поне на неговата партия.
— Драги ми Блакас — рече кралят, — вие ми пречите да работя с вашите страхове.
А мене, господарю, вие ми пречите да спя с вашата сигурност.
Почакайте, драги ми, почакайте, тъкмо ми дойде на ум една много сполучлива бележка за Pastor quum traheret5; почакайте, ще продължите след това.
Настъпи мълчание, през което Луи XVIII написа с колкото се може по-ситен почерк нова бележка по бялото поле на своя Хораций. След като написа тази бележка, той стана доволен като човек, който смята, че е намерил някаква мисъл, като е разтълкувал мисълта на друг, и рече:
— Продължавайте, драги мой херцог, продължавайте, слушам ви.
— Господарю — рече Блакас, който отначало се надяваше да се възползува от Вилфор за своя облага, — принуден съм да ви кажа, че не празни слухове и обикновени дворцови известия ме безпокоят. Един здравомислещ, заслужаващ пълното ви доверие човек, натоварен от мене да наблюдава Южна Франция (херцогът се поколеба, като казваше тези думи), е пристигнал с пощенска кола да ми каже: голяма опасност заплашва краля. И ето, аз дотърчах при вас, господарю.
— Mala ducis avi domun6 — продължи Луи XVIII, като правеше бележки.
— Ваше величество, може би желаете да оставя тази тема?
— Драги мой херцог, но протегнете си ръката.
— Коя?
— Която искате, ето там вляво.
— Тук ли, господарю?
— Казах ви в ляво, а вие търсите в дясно; искам да кажа вляво от мене; тук, дето пипате, тук трябва да е рапортът на министъра на полицията с вчерашна дата… Но ето и самия господин Дандре… Нали казахте „господин Дандре“? — прекъсна се Луи XVIII, като се обърна към лакея, който действително беше доложил за идването на министъра на полицията.
— Да, господарю, господин барон Дандре — отвърна лакеят.
— Тъкмо навреме, бароне — подзе Луи XVIII с незабележима усмивка, — влезте, бароне, и разправете на херцога какво най-ново знаете за господин дьо Бонапарт. Не скривайте нищо от положението, колкото и да е тежко то. И тъй, остров Елба вулкан ли е и ще изригне ли оттам войната, пламтяща и настръхнала? Bella horrida bela7?
Господин Дандре се олюля изящно на облегалото на едно кресло, на което беше се опрял с две ръце, и рече:
— Благоволихте ли, ваше величество, да прегледате вчерашния рапорт?
— Да, да; но кажете сам на херцога, който не може да го намери, какво съдържа рапортът; разкажете му подробно какво прави узурпаторът на своя остров.
— Господине — рече баронът на херцога, — всички служители на негово величество трябва да се радват на последните новини, получени от остров Елба. Бонапарт…
Господин Дандре изгледа Луи XVIII, който, увлечен от някаква бележка, не вдигна дори глава.
— Бонапарт — продължи баронът — се отегчава до смърт, по цели дни той наблюдава как работят рудокопачите от Порто Лонгоне.