— И се почесва за развлечение? — рече кралят.
— Почесва ли се? — попита херцогът. — Какво искате да кажете, ваше величество?
— Ами забравяте ли, драги мой херцог, че този велик човек, този герой, този полубог е хванал една кожна болест, която го разяжда, prurigo8?
— Нещо повече, господин херцог — продължи министърът на полицията, — ние сме почти сигурни, че в най-близко време узурпаторът ще полудее.
— Ще полудее ли?
— Ще полудее съвсем; умът му отслабва, той ту плаче с горещи сълзи, ту се смее с цяло гърло; понякога прекарва с часове на брега и хвърля камъчета във водата и ако камъчето подскочи пет-шест пъти, се радва, като че е спечелил нова битка при Маренго или Аустерлиц. Ще се съгласите, че това са признаци на лудост.
— Или на мъдрост, господин бароне, или на мъдрост — рече Луи XVIII през смях, — така, като са хвърляли камъчета в морето, са се забавлявали великите пълководци на древността; разгърнете Плутарх и вижте в животописа на Сципион Африкански.
Господин дьо Блакас се замисли, като видя безгрижието на двамата. Вилфор, който не беше пожелал да му каже всичко, за да не се възползува друг от неговата тайна, беше му казал все пак достатъчно, за да събуди у него сериозни опасения.
— Хайде, хайде, Дандре — рече Луи XVIII — Блакас не е още убеден, разкажете как узурпаторът е встъпил в истинския път.
Министърът на полицията се поклони.
— В истинския път! — пошепна херцогът, като гледаше краля и Дандре, които говореха поред като двамата Вергилиеви овчари. — Узурпаторът ли е встъпил в истинския път?
— Безусловно, драги мой херцог.
— В пътя на доброто; обяснете му, бароне.
— Ето какво, господин херцог — рече министърът напълно сериозно. — Напоследък Наполеон направил преглед и тъй като двама-трима от неговите стари мърморковци, както ги нарича той, изявили желание да се върнат във Франция, той ги пуснал, като ги посъветвал да служат на своя добър крал; това са собствените му думи, господин херцог, мога да ви уверя.
— Е, Блакас, какво мислите за това? — рече кралят тържествуващ, като престана за миг да рови в обемистия коментар, разтворен пред него.
— Казвам, господарю, че един от нас се лъже, или господин министърът на полицията, или аз; но тъй като е невъзможно да се лъже министърът на полицията, защото пази живота и честта на ваше величество, греша вероятно аз. При все това на ваше място, господарю, аз бих разпитал лицето, за което ви говорих; ще настоя дори пред ваше величество да го удостоите с тази чест.
— На драго сърце, херцог, по ваше поръчителство ще приема, когото пожелаете; но искам да го приема с оръжие в ръка. Господин министре, нямате ли по-пресен рапорт, защото този носи дата 20 февруари, а днес сме 3 март!
— Не, господарю, но очаквам нов от час на час. Излязох сутринта и може би в мое отсъствие вече е получен.
— Идете в префектурата и ако няма, тогава — продължи през смях Луи XVIII, — тогава напишете един; нали така става това?
— О, господарю — рече министърът, — слава богу, в това отношение не е нужно да се измисля нищо; всеки ден нашите отделения се отрупват с най-обширни доноси; пишат ги всевъзможни нещастници с надежда да получат нещо за услугите, които не правят, но биха искали да направят. Те разчитат на случая и се надяват, че някое неочаквано събитие ще оправдае някой ден техните предсказания.
— Добре, вървете — рече Луи XVIII — и не забравяйте, че ви очаквам.
— Ще ида и ще се върна само господарю; след десет минути съм тук.
— А аз, господарю — рече господин дьо Блакас, — ще ида да потърся моя вестоносец.
— Почакайте, почакайте — рече Луи XVIII, — действително, Блакас, аз трябва да променя вашия герб; ще ви дам орел с разперени криле, сграбчил в ноктите си плячка, която напразно се опитва да се отскубне от него, с този девиз: Tenax9.
— Слушам, господарю — рече господин дьо Блакас, като си хапеше юмруците от нетърпение.
— Бих искал да се посъветвам с вас върху това място: Molli fugiens anhelitu10; помните ли, става дума за елена, който бяга пред вълка. Нали сте ловец и голям вълчар? Как намирате от тази двойна гледна точка това Molli anhelitu?
— Възхитително, господарю; но моят вестоносец прилича на елена, за който говорите, защото е изминал 220 левги с пощенска кола, и то сам за три дена.
— Това е излишен труд и безпокойство, драги мой херцог, когато имаме телеграф, който би направил същото за три-четири часа без всякакво запъхтяване.
— Ах, господарю, вие възнаграждавате много зле този клет момък, който иде от толкова далеч и с такъв жар, за да предупреди навреме ваше величество; само заради господин дьо Салвьо, който ми го препоръчва, приемете го благосклонно, моля ви.