— А къде — е този човек? — попита Луи XVIII.
— В затвора, господарю.
— И работата ви се стори сериозна?
— Така сериозна, господарю, че макар да узнах това събитие на един семеен празник, в самия ден на моя годеж, напуснах годеница и приятели, отложих всичко за друго време, за да дойда и сложа в краката на ваше величество и моите страхове, и уверението в моята преданост.
— Наистина — рече Луи XVIII. — Не ставаше ли дума за брак между вас и госпожица дьо Сен Меран?
— Дъщерята на един от най-верните служители на ваше величество.
— Да, да; но да се върнем към това съзаклятие, господин дьо Вилфор.
— Господарю, страхувам се, че то е повече от съзаклятие, боя се, че е заговор.
— В наше време — рече кралят усмихнат — лесно е да се намисли заговор, но по-мъчно е да се приведе в изпълнение, вече само затова, че като се върнахме на престола на нашите прадеди, ние виждаме ясно миналото, сегашното и бъдещето; от десетина месеци моите министри засилват бдителността си над охраната на средиземноморското крайбрежие. Ако Бонапарт слезе в Неапол, коалицията ще се вдигне на крак, преди той да е стигнал до Пиомбино; ако слезе в Тоскана, ще стъпи на вражеска земя; ако слезе във Франция, ще бъде с шепа хора и ние лесно ще се справим с него, защото населението го ненавижда. Затова се успокойте; но разчитайте все пак и на нашата кралска признателност.
— А ето и господин Дандре! — извика херцог дьо Блакас.
И наистина в тоя миг на прага се появи господин министърът на полицията, блед и разтреперан; погледът му блуждаеше, сякаш беше поразен от припадък.
Вилфор поиска да се отдалечи; но господин дьо Блакас го хвана за ръката и го задържа.
(обратно)XI. КОРСИКАНСКИЯТ ЛЮДОЕД
Щом видя разстроеното лице на министъра на полицията, Луи XVIII блъсна силно масата, пред която седеше.
— Какво става с вас, господин бароне? — извика той. — Вие изглеждате съвсем развълнуван; мигар вашето смущение и колебание са свързани, с онова, което казваше господин дьо Блакас и което току-що ми потвърди господин дьо Вилфор?
Господин дьо Блакас също се приближи бързо до барона, но ужасът на придворния надви над злорадството на държавника; и наистина положението беше такова, че за него беше много по-изгодно да се окаже посрамен пред префекта на полицията, отколкото да го види посрамен.
— Господарю… — измънка баронът.
— Хайде да чуем — рече Луи XVIII.
Министърът на полицията, поддавайки се тогава на отчаянието, се хвърли в краката на Луи XVIII, който отстъпи крачка назад и намръщи вежди.
— Ще говорите ли най-сетне? — рече той.
— О, господарю, какво ужасно нещастие! Аз съм за оплакване. Никога няма да си простя това!
— Господине — рече Луи XVIII, — заповядвам ви да говорите.
— Господарю, узурпаторът е напуснал остров Елба на 28 февруари и е слязъл на брега на 1 март.
— Къде? — попита бързо кралят.
— Във Франция, господарю, в едно малко пристанище близо до Антиб, в залива Жуан.
— Узурпаторът е слязъл във Франция близо до Антиб, в залива Жуан, на двеста и петдесет левги от Париж на 1 март, а вие научавате това едва днес, на 3 март!… Не, господине, това, което ми казвате, е невъзможно; или са ви излъгали, или вие сте луд.
— Уви, господарю, това е самата истина!
Луи XVIII затрепера от гняв и ужас и се изправи, като че някакъв неочакван удар го беше поразил едновременно в сърцето и лицето.
— Във Франция! — извика той. — Узурпаторът във Франция! Ами че не са ли следили този човек? Или — кой знае — са били негови съучастници?
— О, господарю — извика херцог дьо Блакас, — не може да се обвинява в предателство човек като господин Дандре. — Господарю, ние всички бяхме слепи и министърът на полицията се е поддал на общото заслепение, ето всичко.
— Но… рече Вилфор и изведнъж се спря — ах, простете, простете, господарю — рече той с поклон, — моето усърдие ме увлече, нека ваше величество благоволи да ме извини.
— Говорете, господине, говорете смело — рече кралят, — вие единствен ни предупредихте за напастта, помогнете ни сега да намерим лекарството.
— Господарю — рече Вилфор, — узурпаторът е мразен на юг; струва ми се, че ако се опита да мине оттам, срещу него лесно ще можем да вдигнем Прованс и Лангедок.
— Безспорно — рече министърът, — но той се придвижва през Гап и Систерон.
— Придвижва се, придвижва се — рече Луи XVIII, — значи върви към Париж?
Министърът на полицията не каза нищо и това бе равнозначно на пълно признание.
— А Дофине, господине — обърна се кралят към Вилфор, мислите ли, че можем да го повдигнем както Прованс?