След миг издърпа бързо главата си.
— О-о — рече той, — така и предполагах.
И той се спусна по тялото на Дантес върху масата, а от масата скочи на земята.
— Какво сте предполагали? — попита младият човек разтревожен, като скочи също до него.
Старият затворник се замисли.
— Да — рече той, — така е; четвъртата стена на вашата килия е обърната към една външна галерия, нещо като околовръстен път, дето ходят патрулите и бдят часовите.
— Сигурен ли сте в това?
— Видях шапката на войника и върха на пушката му и се дръпнах така бързо от страх да не ме забележи.
— Е, та? — попита Дантес.
— Виждате сами, че е невъзможно да се избяга от вашата килия.
— Тогава? — продължи младежът.
— Тогава — рече старият затворник — да бъде божията воля!
И дълбоко примирение се изписа на лицето му.
Дантес погледна с почуда и възхищение този човек, отказал се така философски от надеждата, която беше хранил толкова дълго.
— Сега желаете ли да ми кажете кой сте? — попита Дантес.
— О, боже мой, да, щом още искате това сега, когато не мога да ви бъда полезен с нищо.
— Вие можете да ме утешите и да ме подкрепите, защото ми се струвате най-силният измежду силните.
Абатът се усмихна тъжно.
— Аз съм абат Фариа — рече той, — затворник съм в замъка Иф, както знаете, от 1811; но преди това лежах три години в крепостта Фенестрел. В 1811 ме преместиха от Пиемонт във Франция. Тогава научих, че съдбата, покорна на Наполеон по това време, го е дарила със син и този син в люлката е наречен крал на Рим. И наум не ми идваше онова, което преди малко ми казахте: че четири години по-късно ще бъде съборен исполинът. Кой царува сега във Франция? Наполеон II ли?
— Не, Луи XVIII.
— Луи XVIII, братът на Луи XVI, пътищата на небето са странни и загадъчни. С каква цел провидението е унизило човека, когото беше възвеличило, а е възвеличило онзи, когото беше унизило?
Дантес не сваляше очи от този човек, който забравяше за миг собствената си съдба, за да размишлява за съдбините на света.
— Да, да — продължи той, — както в Англия: след Чарлз I — Кромуел, след Кромуел — Чарлз II, и може би след Яков II — някой зет или роднина, някой орански принц, някой бивш областен управител ще стане крал; и тогава пак отстъпки на народа, конституция, свобода! Вие ще видите това, млади човече — каза той, като се обърна към Дантес и го погледна с блеснали и вдъхновени очи, каквито вероятно са имали пророците. — Вие сте още млад и ще видите това.
— Да, ако изляза оттук.
— Вярно — рече абат Фариа. — Ние сме затворници; има часове, когато забравям това и се мисля за свободен, защото очите ми проникват през стените на затвора.
— Но защо са ви затворили?
— Мене ли? Защото мечтаех в 1807 година за онова, което Наполеон поиска да осъществи в 1811; защото аз, както Макиавели, вместо всички тези дребни княжества, които правеха от Италия гнездо на малки и слаби тирани, пожелах да видя една единствена велика държава, твърда и силна; защото повярвах, че съм намерил своя Цезар Борджия в един коронован глупак, който се преструваше, че ме разбира, за да ме предаде по-лесно. Това беше замисълът на Александър VI и на Климент VII; той е обречен на провал, защото напразно са се залавяли за него, а Наполеон не можа да го завърши: несъмнено над Италия тегне проклятие!
И старецът обори глава.
Дантес не разбираше как един човек може да изложи на опасност живота си за подобни подбуди; наистина, той познаваше Наполеон, защото беше го видял и му беше говорил, затова пък нямаше никаква представа за Климент VII и Александър VI.
— Не сте ли вие — рече Дантес, започвайки да споделя мнението на своя тъмничар, разпространено в замъка Иф — свещеникът, когото смятат за… болен?
— Когото смятат за луд, искате да кажете, нали?
— Не се осмелих — рече Дантес с усмивка.
— Да, да — продължи Фариа с горчив смях, — да, аз минавам за луд; аз отдавна съм станал посмешище на обитателите в този затвор и бих развеселявал малките деца, ако имаше деца в тази обител на безнадеждна скръб.
Дантес остана за миг неподвижен и ням.
— И така, вие се отказвате от бягство? — рече му той.
— Намирам бягството за невъзможно; да се опитваш да направиш онова, което бог не желае да стане, значи да се бунтуваш срещу бога.
— Защо се отчайвате? Да искаш успех още от първия път, значи също да искаш от съдбата много. Не можете ли да подновите в друга посока изкопа, който сте направили в тази?