— Напълно невинен, кълна се в живота на двете същества, които единствено обичам — в живота на баща си и Мерседес.
— Добре — рече абатът, като затвори скривалището и бутна леглото си на предишното му място, — разкажете ми вашата история.
И Дантес разказа онова, което абатът нарече негова история и което се ограничаваше с едно пътуване до Индия и две-три пътувания до Близкия изток; разказа за последното си плаване, за смъртта на капитан Льоклер, за заръката му до маршала, за свиждането с маршала, за писмото до господин Ноартие; разказа за пристигането в Марсилия, за срещата с баща си, за любовта си към Мерседес, за годявката, за арестуването, за разпита, за временното затворничество в съдебната палата и най-сетне за окончателното затваряне в замъка Иф. Повече Дантес не знаеше, не знаеше дори колко време лежи затворен. Когато разказът свърши, абатът се замисли дълбоко.
— В правото съществува — рече той след малко — една дълбока аксиома и тя се отнася до онова, което преди малко ви казах: освен в случаите, когато лошите мисли са породени от покварената натура, човек се отвращава от престъплението. Но цивилизацията ни е дала нужди, пороци, изкуствени желания, които понякога задушават в нас добрите нагони и ни водят към злото. Оттам и правилото: ако искаш да откриеш виновника, търси оня, комуто извършеното престъпление е могло да принесе полза! Кому е могло да принесе полза вашето изчезване?
— Никому, уверявам ви! Аз съм толкова незначителен.
— Не отговаряйте така: в отговора ви няма ни логика, ни философия; всичко е относително, драги ми приятелю, от краля, който пречи на своя бъдещ наследник, до канцелариста, който пречи на извънщатния писар: ако кралят умре, наследникът наследява короната; ако канцеларистът умре, извънщатният писар наследява хиляда и двеста ливри възнаграждение. Тези хиляда и двеста ливри възнаграждение са неговата годишна заплата; те му са също тъй необходими за живота, както на един крал дванадесетте милиона. Всеки индивид от най-ниското до най-високото стъпало на обществената стълба образува около себе си цял един малък свят от интереси, дето има свои вихрушки и свои кукести атоми, както в световете на Декарт. Само че колкото повече се издигат, толкова повече се разширяват тези светове. Това е една обърната спирала, която се крепи на върха си по една игра на равновесието. Да се върнем към вашия свят. Вас са искали да назначат капитан на „Фараон“?
— Да.
— Вие сте били на път да се ожените за една хубава девойка?
— Да.
— Имал ли е някой интерес да не станете капитан на „Фараон“? Имал ли е някой интерес да не се ожените за Мерседес? Отговорете отначало на първия въпрос: последователността е ключ на всички проблеми. Имал ли е някой интерес да не станете капитан на „Фараон“?
— Не; мене ме обичаха много на кораба. Ако моряците можеха да си изберат началник, те, сигурен съм, щяха да изберат мене. Един човек само имаше причина да ме мрази: известно време преди това бях се скарал с него и му бях предложил дуел, но той беше отказал.
— Ето на! Как се нарича този човек?
— Данглар.
— Какъв беше на кораба?
— Счетоводител.
— Ако станехте капитан, щяхте ли да го оставите на неговия пост?
— Не, ако работата зависеше от мене, защото бях забелязал някои неточности в сметките му.
— Добре. Присъствуваше ли някой на последния ви разговор с капитан Льоклер?
— Не, ние бяхме сами.
— Могъл ли е някой да чуе вашия разговор?
— Да, вратата беше отворена; и дори… почакайте… да, да, Данглар мина тъкмо когато капитанът ми предаваше пакета за маршала.
— Хубаво — рече абатът, — ние попаднахме на следите. Заведохте ли с вас на сушата някого, когато се отбихте на остров Елба?
— Никого.
— Там са ви връчили писмо, нали?
— Да, маршалът ми го връчи.
— Какво направихте с това писмо?
— Сложих го в портфейла си.
— Във вас ли държахте портфейла? Как е могъл портфейлът с официалното писмо да се побере в джоба на един моряк?
— Прав сте, портфейлът ми беше на кораба.
— Значи чак на кораба вие сте мушнали писмото в портфейла?
— Да.
— Какво правехте с това писмо от Порто Ферайо до кораба?
— Държах го в ръка.
— Когато сте се качили на „Фараон“, всеки е могъл значи да види писмото в ръцете ви?
— Да.
— И Данглар, както другите?
— И Данглар, както другите.
— Сега слушайте внимателно; напрегнете паметта си: спомняте ли си с какви изрази беше написан доносът?
— О, да; четох го три пъти и всяка дума се е врязала в паметта ми.
— Повторете ми го.
Дантес се съсредоточи за миг.
— Ето го — рече той — дума по дума: — „Един привърженик на трона и на религията уведомява господин кралския прокурор, че именуемият се Едмон Дантес, помощник-капитан на кораба «Фараон», пристигнал тази сутрин от Смирна, след като е спирал в Неапол и Порто Ферайо, е получил от Мюра писмо за узурпатора, а от узурпатора — писмо за бонапартисткия комитет в Париж.