И Фариа подаде листчето на Дантес, който този път прочете жадно следните думи, написани с червеникаво като ръжда мастило:
„Днес, 25 април 1498, по
Александър VI, и като се боях, че не
той ще иска да стане мой наследник и
и Бентиволио, умрели от отрова
мой пълен наследник, че съм за
защото го е посещавал с мене, тоест в
чето Монте Кристо всичките си кюл
диаманти, накити; че само аз
възлизащо на около два ми
намери под двайсетата скал
източно заливче по права линия. Два отвор
в тези пещери; съкровището е в най-от
това съкровище аз му завещавам и отстъпвам в пъ
единствен мой наследник
25 април 1498
Чез“
— Сега — подзе абатът — прочетете ей това.
И той подаде на Дантес друго листче с други откъслеци от редове.
Дантес го взе и прочете:
„канен на обед от негово светейшество
доволен от заплащането на кардиналския сан,
ми готви участта на кардиналите Крапара
аз заявявам на племенника си Гуидо Спада,
ровил в едно място, нему познато,
пещерите на остров
чета злато, жълтици, скъпоценности,
зная за съществуванието на това съкровище,
лиона римски скуди, което той ще
а, ако се тръгне от малкото
а, са прокопани
далечения ъгъл на втората;
лна собственост като на
аре Спада“
Фариа го следеше с пламнал поглед.
— А сега — рече той, когато видя, че Дантес стигна до последния ред — съединете двете късчета и съдете сами.
Дантес се подчини: от двете съединени късчета се получи следното:
„Днес 25 април 1498, по… канен на обед от негово светейшество… Александър VI и като се боях, че не… доволен от заплащането на кардиналския сан,… той ще иска да стане мой наследник и… ми готви… участта на кардиналите Крапера… и Бентиволио, умрели от отрова… аз заявявам на племенника си Гуидо Спада,… мой пълен наследник, че съм за… ровил в едно място, нему познато,… защото го е посещавал заедно с мене, тоест в… пещерите на остров… чето Монте Кристо, всичките си кюл… чета злато, жълтици, скъпоценности,… диаманти, накити; че само аз… зная за съществуването на това съкровище,… възлизащо на около два ми… лиона римски скуди, което той ще… намери под двайсетата скал… а, ако се тръгне от малкото… източно заливче по права линия. Два отвор… а са прокопани… в тези пещери; съкровището е в най-от… далечения ъгъл на втората;… това съкровище аз му завещавам и му отстъпвам в пъ… лна собственост, като на… единствен мой наследник… 24 април 1498
Чез… аре Спада“
— Е разбирате ли най-сетне? — попита Фариа.
— Това ли е изявлението на кардинал Спада и завещанието, което са търсили толкова дълго? — попита Едмон, все още неубеден.
— Да, хиляди пъти да.
— Кой го е възстановил така?
— Аз; с помощта на оцелелия откъс аз разгадах останалото, като сравнявах дължината на редовете с дължината на листа и прониквах скрития смисъл по видимия смисъл, както човек се упътва в подземието по слабия знак, който иде отгоре.
— И какво направихте, когато се убедихте напълно?
— Тръгнах веднага, като взех със себе си започнатия мой труд за обединеното италианско кралство; но по това време Наполеон, в противоположност на онова, което пожела по-късно, когато му се роди син, се стремеше да разедини провинциите и императорската полиция отдавна ме следеше; моето прибързано заминаване, причините на което никой не знаеше, събуди подозренията й и тъкмо когато се качвах на кораба за Пиомбино, аз бях арестуван.
— Сега — продължи Фариа, като гледаше Дантес с почти бащинска обич, — сега, приятелю мой, вие знаете толкова, колкото и аз: ако ние избягаме някога заедно, половината от моето съкровище е ваше; а ако умра тук и вие се спасите сам, то е цялото ваше.
— Но — попита Дантес нерешително — това съкровище няма ли някой по-законен собственик от нас?
— Не, не, бъдете спокойни, цялото семейство е измряло, пък и последният граф Спада ме определи за свой наследник; като ми завеща този символичен молитвеник, той ми завеща и всичко, което се съдържаше в него; не, не, успокойте се: ако сложим ръка на това богатство, ние ще можем да се ползуваме от него с чиста съвест.