След две години на щателни разследвания те достигнаха до незначителни резултати. Узнаха, че обезглавеният свещеник се е наричал брат Никола, ковчежник на абатството във Фекамп. След това, чрез разкриването на секретни архиви и стари манускрипти на Църквата, се откриват интересни кореспонденции от едно време, разменяни между всички френски манастири. Групата успя да установи, че от доста отдавна е имало циркулация на пари. Тези пари са били нещо като десятък, плащан доброволно от всички религиозни институти и прибиран само от манастирите в Ко. Изглежда, че е било учредено общо съкровище, един неизчерпаем резерв, който да послужи в съдбоносни за Църквата моменти или за предприемане на кръстоносен поход. Съвет от ковчежници от седем члена управлявал тези богатства, но само един от тях е знаел местонахождението им.
Революцията разрушава манастирите, но съкровищата продължават да съществуват. Брат Никола е бил техният последен пазач.
След последните думи на Жозефин Балзамо настана тишина. Любопитството на Раул бе удовлетворено и той изпитваше голямо вълнение.
Прошепна с едва сдържан ентусиазъм:
— Колко е хубаво всичко това! Какво великолепно приключение! Винаги съм бил уверен, че миналото е завещало на настоящето своите приказни съкровища, откриването на които приема формата на един неразрешим проблем. Но другояче не би могло да бъде. Нашите прадеди не са разполагали със секретни каси или с подземните сейфове на френската банка. Те са били принудени да се задоволяват с естествени скривалища, където са натрупвали злато и бижута и тайната на които са предавали чрез някоя формула. Нещо като шифър на ключалка, както е днес. Когато е ставал някакъв катаклизъм, секретът се е загубвал, както и мъчително събираното съкровище.
Възбудата му секна. Той стана и радостно заяви:
— Това ще го бъде, чуваш ли, Жозефин Балзамо! Чутото е едно от най-фантастичните неща. Ако брат Никола е казал истината и всичко се е случило според разказаното, ако десетте хиляди скъпоценни камъни са били спуснати в странната спестовна касичка, това е около един милиард франка19, които са събирани през Средните векове20 с милиони и милиони усилия на монасите. Това е гигантски дар на целия християнски свят през великите епохи на фанатизъм. И всичко това в един гранитен камък посред нормандска овощна градина! Не е ли възхитително?
Раул се разходи из стаята.
— Нищо не каза за твоята роля в приключението. Какво си допринесла? Имаш ли някакво специално указание от Калиостро?
— Само няколко думи — каза тя. — Върху списъка, който притежавам, на четирите тайни, разкрити от него, той е написал срещу тази, за която говорим, и тази за „Сполуката на кралете на Франция“ следната забележка: „Между Руан, Хавър и Диеп /Признанията на Мария-Антоанета/.“
— Да, да — глухо поде Раул, — границите на Ко… лиманът на старата река, на брега на която са процъфтявали кралете на Франция и монасите… Точно там, където са скрити икономиите на десет века религия… Съкровището е там и аз, естествено, ще го намеря.
После се обърна към Жозин:
— Ти също си търсила, нали?
— Да, но без точни сведения…
— И една друга жена, която е приличала на теб, също го е търсила — каза той, гледайки я изпитателно, — тази, която е убила двамата приятели на Боманян.
— Да — отговори тя, — маркиза Дьо Белмонт, която е, предполагам, потомка на Калиостро.
— И ти не си открила нищо?
— Нищо. Поне до деня, в който срещнах Боманян.
— Който искаше да отмъсти за смъртта на своите приятели?
— Да — каза тя.
— Боманян с лекота ли ти довери това, което сега знаеш?
— Да.
— Самият той?
— Самият той.
— Това ще рече, че ти си отгатнала, че той преследва същата цел като теб и си използвала любовта, която си му вдъхнала, за да го доведеш до признания.
— Да — откровено каза тя.
— Играла си голяма игра.
— Играех с живота си. Накрая поиска да се освободи от любовта си, като ме убие. Ти си свидетел на случилото се в имението д’Етижу. Аз не отговорих на неговата любов. Той реши да си отмъсти, защото се страхуваше също да не го издам за разкритията, които ми беше направил. За Боманян бях станала неприятел, който можеше да достигне до целта преди него. Бях осъдена от деня, в който осъзна грешката си.
— Въпросът е дали неговите разкрития се свеждат до няколко исторически сведения, всичките доста смътни?
— Така е. Но само засега.
— И едната поставка от канделабъра, която извадих от пиластъра, беше първият елемент от истината?
— Вярно е.
— Поне го предполагах. След вашия разрив нищо не доказва, че не е напреднал с няколко крачки.
19
Не бива да се забравя, че действието в книгата се развива в края на миналия век. Сега сумата е значително по-голяма. Б.пр.
20
Извън съмнение е, че фамозната легенда за милиарда на църковните ордени тук намира своя произход. Б.а.