Арсен Люпен можеше да се смее след затварянето на вратата зад Кларис. Все пак моментът беше напрегнат и без съмнение само малко не достигаше на Калиостро и Леонар, за да го повалят с един изстрел. Тя процеди през зъби:
— О! Как те ненавиждам!
— Не повече от мен — изръмжа той.
— Досещаш ли се, че не всичко е свършено между Кларис и Жозефин Балзамо?
— Както и между Кларис И Раул д’Андрези — невъзмутимо каза той.
— Негодник! — прошепнати… — Заслужаваш…
— Един револверен куршум… Невъзможно е, скъпа!
— Не ме предизвиквай много, Раул!
— Невъзможно, казвам ти. Сега за теб съм светец. Аз съм господинът, който представлява един милиард. Унищожи ме и един милиард ще отмине под твоето красиво носле, о, чаровна дъще на Калиостро! Това показва до каква степен трябва да ме уважаваш и пазиш като зеницата на окото си. Всяка клетка от моя мозък отговаря на един скъпоценен камък…Един куршум тук вътре и ти ще молиш душата на умрелия си баща…хм…граф Дьо Калиостро да възкръсне и няма да има нито едно су21 за Жозин! Повтарям ти го, моя малка Жозин, за да не се изкушиш и да направиш грешка, след която твоите чаровни очи да се пълнят със сълзи докрая на живота ти… За теб съм табу, както се казва в Полинезия. Табу от главата до нозете! Стани и ми подай ръка, това е най-доброто, което можеш да направиш.
Той отвори единия от прозорците към двора и дълбоко въздъхна:
— Тук е задушно. Леонар, не го затваряй. Държиш ли много, Жозефин, на палача ти да се схване ръката, като стиска непрекъснато това желязо в джоба си?
Тя тропна с крак:
— Стига глупости! — заяви тя. — Ти постави условията си, знаеш и моите.
— Кесията или живота.
— Говори, и то веднага, Раул.
— Колко бързаш! Най-напред поисках срок от двадесет минути, за да бъде сигурно, че Кларис ще бъде далеч от ноктите ти, и тези двадесет минути не са изтекли. Освен…
— Какво още?
— Освен това как искаш да разгадая за миг една тайна, която от векове са се старали да разкрият?
Тя се смая от думите му.
— Какво искаш да кажеш?
— Нещо много просто. Моля за спокойствие.
— Спокойствие? Но защо?
— Да дешифрирам…
— А? Следователно ти не знаеш?…
— Думата на тайната? Бога ми, не!
— Значи излъга!
— Остави гръмките думи, Жозин.
— Ти излъга и тъй като се закле…
— Да, в гроба на бедната ми майка и не се отказвам. Но не бива да смесваш думата около с наоколо. Аз не се заклех, че знам истината. Заклех се да ти я кажа.
— За да се каже, трябва да се знае.
— За да се знае, трябва да се разсъждава, а ти не ми оставяш време! По дяволите! Малко тишина… После, нека Леонар пусне дръжката на револвера си: това ме смущава.
В подигравателния и нахален тон, с който им говореше, още повече в шегите му имаше нещо дразнещо за Калиостро.
Изморена и чувстваща безполезността на всички заплахи, тя му каза:
— Както искаш. Познавам те, ще удържиш на обещанието си.
Той се провикна:
— А! Ако ще ме превземаш с нежност…никога не съм можел да устоявам на нежността… Момче, на какво да пиша? Хартия от фина китайска оризова слама, перо от колибри, сок от черница и като писалище кора от кедър, както казваше един поет.
Раул измъкна от портфейла си молив и визитна картичка, върху която вече бяха написани няколко думи, разположени по специален начин. Той начерта линии, за да съедини една с друга думите. После на обратната страна на картичката написа латинското изречение:
Ad lapidem currebat olim regina.
— Какъв кухненски латински! — каза полугласно той. — Уверен съм, че ако бях на мястото на добрите монаси, щях да намеря по-добър, достигайки до същия резултат. Та значи кралицата препуска в галоп към граничния камък… Погледни часовника си, Жозефин.
Той не се смееше вече. В продължение на една или две минути неговото лице беше много сериозно и очите му, фиксирани в една точка, говореха за усилено съсредоточаване. Все пак успя да забележи, че Жозин го наблюдаваше с поглед, в който се четеше възхищение и неограничено доверие, и й се усмихна разсеяно, без да прекъсва нишката на размишленията си.
— Ти прозираш истината, нали? — каза тя. Неподвижен и завързан, с удължено от безпокойство лице, Боманян слушаше. Нима наистина чудовищната тайна щеше да бъде разгадана?
Жозефин Балзамо отново се обади:
21
Су (sou — фр.) — дребна френска монета, която се равнява на една двадесета част от франка. Б.пр.