И понеже Alcor се намира в небето малко надясно и по-долу от звездата, разположена в средата на опашката на Голямата мечка, граничният камък задължително трябва да се намира малко надясно и по-долу от абатството, което отговаря на тази. Да погледнем на скицата. Кое е това абатство? Жумиеж! Значи граничният камък се намира малко надясно и по-долу от абатството Жумиеж, най-могъщото и най-богатото в миналото нормандско абатство. Това е неизбежно, математически точно. Гранитният граничен камък е там и никъде другаде.
Веднага ни се налагат неща, които не си и сънувала: първо — точно на югоизток от Жумиеж, на една левга разстояние от селцето Меснил су Жумиеж, съвсем близо до Сена, се намират развалините на летния павилион на Агнес Сорел, метреса на крал Шарл VII22, и второ — абатството е било съединено с павилиона с подземие, на което входът се забелязва още. Заключение: легендарният граничен камък се намира близо до павилиона на Агнес Сорел, на брега на Сена и, без съмнение, легендата казва, че метресата на краля, самата „кралица“ на любовта, тича към този камък, без да знае за скъпоценностите, за да седне на нещо и да гледа как кралската лодка се плъзга върху старата нормандска река.
„Ad lapidem currebat olim regina“.
Настана дълбоко мълчание между Раул д’Андрези и Жозефин Балзамо, воалът беше вдигнат. Светлината беше прогонила тъмнината. Изглеждаше, че омразата между тях е свършила.
Настъпилото примирие угаси неукротимите конфликти, които ги разделяха, и оставаше само удивлението от проникването в забранените кътчета на мистериозното минало, което времето и пространството отбраняват от любознателността на хората.
Седнал до Жозин, със замечтани в скицата очи, Раул продължи глухо, с едва сдържано въодушевление:
— Да, много са били предпазливи тези монаси, които поверяват подобна тайна на охраната на толкова прозрачна дума! Но каква поезия, наивност и чар! Каква прекрасна мисъл е да съединиш земните си богатства със самото небе! Големи съзерцатели, големи астрономи като своите предшественици от Халдея23, те са получавали вдъхновението си от небето: ходът на звездите е очертавал техния живот и съзвездията са били тези, които те са молели да бдят над техните богатства. Кой знае дали не са избрали предварително тази местност, за да възпроизведат в седемте абатства на нормандска земя гигантската фигура на Голямата мечка?… Кой знае…
Очевидно лиричното излияние на Раул беше доста оправдано, но той не можа да го довърши. Раул не се доверяваше на Леонар и не го изпускаше от погледа си, но беше забравил Жозефин Балзамо. Внезапно тя му нанесе по главата силен удар с бокса си.
Това беше последното нещо, което очакваше, макар че за Калиостро бяха обичайни лукавите атаки. Зашеметен от удара, той се преви надве на стола, падна на колене и после се просна на земята.
Той заекваше с несвързан глас:
— Това е голата истина…по дяволите!…Няма повече „табу“…
И с присмех на гамен, което без съмнение дължеше на своя баща Теофаст Люпен, той каза още:
— Негодница!… Демон!… Не почита даже гения!… Ах! Дивачка, ти имаш сърце от камък?…Толкова по-зле за теб, Жозефин, ние искахме да разделим съкровището. Сега пялото ще го запазя за себе си.
И той загуби съзнание.
ГЛАВА XIII
СЪКРОВИЩЕТО НА МОНАСИТЕ
Зашеметяването не беше много тежко, а подобно на това, което изпитва боксьор, улучен от някое точно кроше. Когато Раул се съвзе от него, без ни най-малка изненада от своя страна установи, че се намира в същото положение като Боманян: вързан на пода и опрян до стената.
22
Шарл VII (1403–1461 г.) — френски крал от 1422 г. до 1461 г. Благодарение на Жана д’Арк си възвръща престола по време на Стогодишната война с Англия. Б. пр.