— Господа — обърна се херцогът към останалите, — нека всеки от вас ме помоли каквото пожелае и аз ще се постарая да няма нито един недоволен сред вас.
През това време кардиналът отиде за дарохранителницата и навлече епископски одежди. Скоро той се появи със съда с мирото и го постави на олтара.
После направи знак на момчето хорист и то донесе Евангелието и един кръст. Кардиналът ги пое от ръцете му, постави кръста върху книгата и ги поднесе на херцог д’Анжу, който сложи ръка върху тях.
— Пред лицето на Всевишния — заяви херцогът — обещавам на моя народ да пазя и почитам нашата свята вяра, както това подобава на най-християнския крал и най-големия син на църквата. И нека ми помагат Всевишният и неговите свети Евангелия.
— Амин! — в един глас се откликнаха присъстващите.
— Амин! — повтори ехото, идващо сякаш от най-отдалечените кътчета на храма.
Херцог дьо Гиз, както вече стана дума, изпълняващ ролята на конетабъл, изкачи трите стъпала до жертвеника пред олтара и постави меча си пред дарохранителницата; кардиналът благослови оръжието.
След това кардиналът извади меча от ножницата, хвана го за острието и го подаде на краля, който го взе за дръжката.
— Ваше величество — започна кардиналът, — вземете този меч, връчван ви с благословията на Господа бога, за да можете с негова помощ и със силата на светия дух да се противопоставяте на всички ваши врагове, да пазите и защитавате светата църква и поверената ви държава. Вземете този меч, за да раздавате с неговата стомана правосъдие, да браните вдовиците и сираците, да пресичате безпорядъка, за да могат всичките ви добродетели да ви покрият със слава и заслужено да царувате заедно с оногова, чийто образ вие олицетворявате на земята, с оногова, който царствува и днес, и присно, и во веки веков заедно с Отца и Светия дух.
Херцог д’Анжу наведе острието на меча към земята и като посвети меча на бога, го връчи на херцог дьо Гиз.
Момчето донесе възглавничка и я сложи пред херцог д’Анжу, който коленичи върху нея.
Тогава кардиналът отвори малък позлатен съд, с края на една златна игла гребна оттам няколко капки миро и ги размаза върху патена36. Сетне, хванал патена в лявата си ръка, той прочете над херцога две молитви, след което, като натопи палеца си в мирото, изписа върху темето на херцога кръст и каза:
— Ungo te in regem de oleo sanctiiicato, in nomine Patris et Filii et Spiritus sancti37.
Почти едновременно момчето избърса със златна бродерия миросаното място.
Тогава кардиналът взе с две ръце короната и я задържа над главата на принца, без да му я слага. Херцог дьо Гиз и херцог дьо Майен се приближиха до принца и прихванаха короната от двете й страни.
А кардиналът, който държеше короната с лявата си ръка, благослови с дясната принца с думите:
— Господ те увенчава с венеца на славата и справедливостта.
След това, като положи короната върху главата на принца, произнесе:
— Приеми този венец в името на Отца, и Сина, и Светаго духа.
Херцог д’Анжу, бледен и треперещ, почувства тежестта на короната върху главата си и неволно я хвана с ръка.
Звънчето в ръката на момчето заби отново и всички сведоха глави.
Но свидетелите на тази церемония незабавно се изправиха и като размахаха шпагите си, завикаха:
— Да живее крал Франсоа III!
— Ваше величество — каза кардиналът на херцог д’Анжу, — от днес нататък вие царувате във Франция, защото сте помазан от самия папа Грегорио XIII, когото аз представям.
— Пресвета Дево! — отбеляза Шико. — Колко жалко, че не съм скрофулозен, за да получа веднага изцеление.
— Господа — произнесе херцог д’Анжу гордо и величествено, като се изправи на крака, — никога няма да забравя имената на тридесетимата благородници, които първи ме сметнаха достоен да бъда техен крал; а сега прощавайте, господа, да ви пази святата и могъща десница божия.
Кардиналът и херцог дьо Гиз коленичиха пред херцог д’Анжу; ала Шико забеляза от своя ъгъл, че докато херцог дьо Майен съпровожда новоизпечения крал до изхода, останалите двама лотарингски принцове си размениха иронични усмивки.
— Виж ти! — учуди се гасконецът. — Какво значи всичко това и що за игра, в която всички играчи шмекеруват?
А херцог д’Анжу стигна през това време до стълбите, водещи надолу в гробницата, и скоро изчезна в мрака на подземието; един подир друг го последваха и всички останали с изключение на тримата братя, които се скриха в ризницата, докато вратарят гасеше свещите върху олтара.
Момчето затвори вратата към гробницата и сега храмът се осветяваше само от едно кандило, което бе като символ на някаква тайна, загадъчна за непосветените.
37
Помазвам те за крал със светено миро в името на Отца, и Сина, и Светаго духа (лат.) — Б. пр.