— Но… — започна херцог дьо Гиз.
— Мъничко търпение, монсеньор, вече се приближаваме. Слушайте внимателно — Бон…
— Да — каза херцогът, — дъщерята на Рисен, втория син на Рание.
— Вярно — поде адвокатът, — за кого е омъжена?
— Бон?
— Да.
— За Карл Лотарингски, сина на Луи IV — краля на Франция.
— За Карл Лотарингски, сина на Луи IV, краля на Франция — повтори Давид. — Добавете още: братът па Лотар, от когото след смъртта на Луи V, Хуго Капет похити френската корона.
— О! О! — възкликнаха едновременно херцог дьо Майен и кардиналът.
— Продължете — каза Белязания, — тук се появи известно прояснение.
— Тъй като Карл Лотарингски трябваше да наследи своя брат Лотар, ако родът на Лотар се прекъсне; родът на Лотар прекъсва; получава се, господа, че вие сте единствените законни наследници на френската корона.
— Господи — каза Шико. — Това влечуго е още по-отровно, отколкото си мислех.
— Какво ще кажете за това, братко? — в един глас попитаха кардиналът и херцог дьо Майен.
— Аз ще кажа — отвърна Белязания, — че за наша беда във Франция съществува така нареченият салически закон, който анулира всичките ни права.
— Очаквах това възражение, монсеньор — възкликна Давид гордо и видът му сочеше, че честолюбието му е удовлетворено, — но спомнете си кога е бил първият случай на прилагане на салическия закон?
— При възкачване на Филип Валоа на престола в ущърб на Едуард Английски.
— А датата на това възцаряване?
Белязания напразно напрягаше паметта си.
— Хиляда триста двадесет и осма година — подсказа кардинал Лотарингски.
— Тоест, триста четиридесет и една години след узурпацията на короната от Хуго Капет; двеста и четиридесет години след прекъсване на рода Лотар. Значи през годината, когато е бил приет салическият закон, вашите прадеди вече двеста и четиридесет години са имали права върху френската корона. А на всички е известно, че законът няма обратна сила.
— Да, шмекер сте, метр Никола Давид — каза Белязания, разглеждайки адвоката с възхищение, към което се прибавяше и известна доза презрение.
— Това е твърде остроумно — отбеляза кардиналът.
— Това е просто чудесно — произнесе херцог дьо Майен.
— Това е възхитително — възкликна херцогинята. — Ето ме вече принцеса с кралска кръв. Дайте ми сега за съпруг самия германски император.
— Господи, боже мой — молитвено произнесе Шико, — ти знаеш, че молитвата ми към теб е само една: „Ne nos inducas intentationem, et libera nos ab advocatis“38
Сред всеобщата шумна радост единствено само херцог дьо Гиз остана замислен.
— Нима не е възможно човек с моя произход да не може да мине без подобни хитрости — промърмори той. — Като си помисля само, че преди да признаят нечия власт над себе си, хората трябва да изучават пергаменти като този, вместо да съдят за благородството на човека по блясъка на очите или шпагата му.
— Вие сте прав, Анри, вие десет пъти сте прав. И ако съдеха само по лицето, то вие бихте били крал на кралете, защото казват, че всички други принцове в сравнение с вас са просто селяци. Но за това да се възкачиш на трона съществено значение има, както вече каза метр Никола Давид, един добър процес, който да спечелите, за да може нашият родов герб да не отстъпва на гербовете, които висят над другите европейски тронове.
— Е, тогава тази генеалогия е добра — усмихна се Анри дьо Гиз, — метр Никола Давид, ето ви двеста златни екю, които ми поиска за вас моят брат Майен.
— Ето и още двеста — каза кардиналът на адвоката, докато последният с блестящи от радост очи пускаше монетите в дълбоката си кесия. — Това е за изпълнение на новото поръчение, което искаме да ви доверим.
— Говорете, монсеньор, целият съм на услугите на ваше преосвещенство.
— Тази генеалогия трябва да получи благословията на нашия свети отец Грегорио XIII, но ние не можем да възложим на вас лично да я отнесете в Рим. Вие сте твърде малък човек и вратите на Ватикана няма да се отворят за вас.
— Уви! — каза Никола Давид. — Аз съм мъжествен човек, но с низш произход. Ех, де да бях поне обикновен благородник!