— Е, и какво направи, разказвай, любезни Реми, слушам те!
— Направих ето какво: малко след като заминахте, аз пренесох парите си, книгите си и шпагата си в една малка стаичка, която наех в къщата на ъгъла на улиците Сент-Антоан и Сент-Катрин.
— Добре.
— От там можех да виждам въпросната къща изцяло — от прозорчетата на мазето до комините.
— Отлично.
— Щом се нанесох в стаята, веднага се настаних до прозореца.
— Превъзходна позиция.
— Обаче в тази превъзходна позиция имаше един съществен недостатък.
— Какъв?
— Щом виждах аз, то биха могли и мен да видят, или просто да забележат макар и сянката на някакъв непознат, който упорито гледа в една и съща посока. Такова постоянство след два или три дни щеше да ми навлече подозрение, че съм крадец, любовник, шпионин или луд.
— Съвсем резонно, любезни льо Одоен. И как излезе от това положение?
— О, тогава, господин графе, аз разбрах, че трябва да се прибегне до някакво изключително средство и ей богу…
— Кажете, кажете.
— Ей богу, аз се влюбих.
— Какво, какво? — попита Бюси, като не можеше да разбере по какъв начин може да му бъде полезна любовта на Реми.
— Влюбих се, както вече имах честта да ви съобщя, влюбих се до уши, влюбих се безумно — с важен вид произнесе младият лекар.
— В кого?
— В Гертруда.
— В Гертруда — прислужницата на госпожа дьо Монсоро?
— Да, боже мой! В Гертруда, прислужницата на госпожа дьо Монсоро. Какво искате, монсеньор, ние не сме благородници и да се влюбваме в господарките не ни е по ранга. Аз съм само един беден, дребен човек, лекар, чиято практика е съсредоточена само върху един пациент, а и той, надявам се, занапред ще се нуждае от моята помощ само в твърде редки случаи. Налага ми се да правя своите опити, както казват у нас в Сорбоната in anima vili39.
— Бедни ми Реми — каза Бюси, — повярвай ми, аз много високо ценя твоята преданост!
— Е, монсеньор — отговори льо Одоен, — в края на краищата, аз няма от какво да се оплаквам. Гертруда е силна и представителна девойка с цели два дюйма по-висока от мен и хващайки вашия покорен слуга за яката, може да го вдигне с изпънати ръце, което е доказателство за добро развитие на бицепсите и делтовидния мускул. Това внушава в мен уважение към нея, което я ласкае и понеже винаги отстъпвам, ние никога не се караме. Освен това Гертруда притежава скъпоценен дар…
— Какъв, мили мой Реми?
— Тя е голяма майсторка да разказва.
— Така значи!
— Да. По такъв начин аз научавам всичко, което става в дома на нейната господарка. Какво ще кажете? Мисля, че един такъв шпионин в къщата би ви послужил при нужда.
— Льо Одоен, ти си добрият гений, който ми изпрати случаят, или по-скоро провидението. Значи Гертруда-и ти…
— Palella me diligit40 — отговори льо Одоен, поклащайки се с наперен вид.
— А приемат ли те в къщата?
— Вчера в полунощ влязох там на пръсти през знаменитата врата с прозорчето, която ви е известна.
— И как постигна това щастие?
— Да си призная, по най-естествен начин.
— Казвай бързо!
— Един ден след вашето заминаване и на следващия ден след настаняването ми в стаичката аз вече очаквах кога кралицата на моите мечти ще излезе от къщи за продукти. Такива излизания, трябва да ви призная, тя прави ежедневно сутрин от осем до десет часа. В осем и десет минути тя се появи и аз веднага се спуснах от моята обсерватория и й преградих пътя.
— Тя позна ля те?
— Как не! Тя се разкрещя с цяло гърло и хукна да бяга.
— А ти?
— Аз се спуснах след нея и я догоних, това ми отне доста усилия, тъй като Гертруда е извънредно подвижна, но полите, вие се досещате, във всички случаи само пречат.
— Исусе — каза тя.
— Света Дево — възкликнах аз.
Това възклицание ме представи от най-добрата страна. Някой друг по-малко набожен на мое място би извикал „дявол да го вземе“, или „кълна се в Христовите рани“.
— Лекарю — каза тя.
— Прелестна стопанке — отвърнах аз.
Тя се усмихна, но веднага се опомни и придоби непристъпен вид.
— Припознахте се, господине — каза тя, — не съм ви виждала нито веднъж.
— Но затова пък аз съм ви виждал — възразих аз. — Ето вече цели три дни как не живея, не съществувам и единственото, което правя, е да ви обожавам. Ето защо сега живея не на улица Ботрейи, а на улица Сент-Антоан на ъгъла с улица Сент-Катрин. Смених жилището си, за да мога да ви съзерцавам, когато влизате или излизате от къщи. Ако отново ви потрябвам, за да превържа раните на някакъв красавец благородник, трябва да ме търсите не на стария адрес, а на новия.