— Зависи за какво.
— За това, че всичко ще бъде направено така, като че ли вие действително сте били болен и брат Горанфло ви е изповядал, а вие сте му връчили книжата, които ви е поискал. Тогава аз бих ви простил и от все сърце бих прочел за вас „In manus“45. Аз няма да изисквам от живия повече, отколкото от мъртвия и ми остава да се обърна към вас с думите: господин Давид, вие преуспяхте във всичко — и във фехтовката, и в ездата, и в заяждането, и в ламтенето за пълни кесии за дълбоки джобове, вие събрахте в себе си всички таланти. Би било жалко такъв човек да изчезне от лицето на земята, където му е отредена блестяща кариера. И тъй, господин Давид, не се забърквайте повече в заговори, доверете ми се, скъсайте с тези Гиз, дайте ми вашите книжа и имате думата ми на благородник, че ще ви помиря с краля.
— А ако не ги дам? — поинтересува се Никола Давид.
— Е, ако не ги дадете, тогава друга работа. Давам думата си на дворянин — ще ви убия! Това също ли ви се струва забавно, любезни господин Давид?
— Все повече и повече — отговори адвокатът, поглаждайки любовно шпагата си.
— Но ако ми ги дадете — продължи Шико, — всичко ще бъде забравено. Може би не ми вярвате, господин Давид, тъй като по природа сте недоверчив човек и мислите, че злобата се е впила в сърцето ми като ръждата в желязото. Не, аз ви ненавиждам, това е вярно, но херцог дьо Майен ненавиждам повече от вас. Помогнете ми да погубя херцога и аз ще ви спася. Впрочем, ако желаете, аз мога да добавя още няколко думи, на които няма да повярвате, та нали не обичате никого освен себе си. Работата е там, че аз обичам краля, какъвто глупак, развратник или изрод да е той. Той ме приюти, защити от вашия месар Майен, който можа начело на петнадесет разбойници да нападне през нощта на Лувърския площад един човек и да го убие — става дума за бедния Сен-Мегрен. Вие не бяхте ли сред неговите палачи? Не? Така си и мислех, че не сте били, а сега съм уверен в това. Аз искам едно — нека моят крал Анри да си царува спокойно. Но с генеалогичното дърво на Никола Давид и с разни Майеновци това е невъзможно. Дайте ми тази генеалогия и кълна се в честта си — ще премълча вашето име и ще устроя съдбата ви.
Шико нарочно разтегна своето изложение на мислите, тъй като искаше между другото да понаблюдава Давид, когото познаваше като умен и твърд човек. Но нищо не трепна в ястребовите очи на адвоката, нито една добра мисъл не озари мрачните му черти, нито едно ответно движение на душата не разслаби пръстите, стискащи дръжката на шпагата.
— Добре — каза Шико, — виждам, че думите ми бяха напразни и че вие не ми вярвате. Остава ми само един изход, с който да мога както да ви накажа за предишните ви провинения пред мен, така също и да очистя земята от човек, който е загубил вяра в честността и човещината. Ще ви пратя на бесилката. Сбогом, господин Давид.
И Шико отстъпи крачка към вратата, без да сваля очи от адвоката.
Адвокатът подскочи напред.
— И вие мислите, че ще ви позволя да си отидете? — възкликна той. — Не, малко мое шпионче, не, приятелче Шико! Онзи, който знае такива тайни като тайната на генеалогичното дърво — ще умре! Онзи, който дръзва да заплашва Никола Давид — ще умре! Онзи, който посмя да влезе тук, както влезе ти — ще умре!
— Вие просто ме радвате — отговори Шико все със същото хладнокръвие. — Аз не се решавах да ви предизвикам само защото съм уверен в изхода на нашия двубой: ще ви заколя по всяка вероятност. Преди два месеца, фехтувайки се с мен, Крийон ми показа един много опасен удар — един-единствен, но честна дума, друг повече не ми трябва. Стига вече! Дайте ми вашите книжа, иначе ще ви убия! Аз даже ще ви кажа как ще стане това: ще пронижа гърлото ви на онова място, където искахте да пуснете кръв на брат Горанфло.