Гасконецът още не беше спрял да говори, когато Давид с див взрив от смях се нахвърли върху него. Шико срещна врага с шпага в ръка.
Двамата противници бяха приблизително еднакви на ръст. Мършавото тяло на Шико беше закрито от дрехите, докато в същото време дългият кокалест и гъвкав корпус на адвоката не беше прикрит почти с нищо. Давид приличаше на дълга змия, тъй като ръката му изглеждаше като продължение на главата му, а шпагата се мяркаше като тройно жило. Но както и предупреждаваше Шико — той срещна достоен противник. Почти всеки ден Шико се упражняваше във фехтуване с краля и поради това бе станал един от най-силните фехтовачи на кралството. В това Никола Давид има възможност сам да се убеди, защото, където и да се опиташе да нанесе удар, навсякъде шпагата му се натъкваше на стоманеното острие на шпагата на гасконеца.
Адвокатът отстъпи една крачка.
— Охо, вие започнахте да разбирате, не е ли така? — каза Шико. — Е, Добре, предлагам ви още веднъж: книжата!
Вместо да отговори, Давид отново се хвърли към гасконеца. Този път боят беше по-продължителен и ожесточен от първата схватка, макар че Шико се ограничи с това да парира ударите, а сам не нанесе нито един.
Тази втора схватка завърши по същия начин, както и първата: адвокатът отново отстъпи една крачка.
— Аха — каза Шико. — Сега е моят ред. Той направи крачка напред.
Никола Давид се опита да спре гасконеца, отклонявайки шпагата му Шико направи а прим, кръстоса шпагата си с шпагата на противника, извъртя я и му нанесе удара там, където бе обещал — шпагата до половината влезе в гърлото на адвоката.
— Това се казва удар — каза Шико.
Давид не отговори; той рухна в краката на Шико, задавяйки се в кръв.
Шико отстъпи крачка назад. Змията, макар и смъртно ранена, можеше да се изметне и да ухапе.
Но Давид с неволно движение се протегна към леглото, като че ли се стараеше да защити своята тайна.
— Ехе — каза Шико, — аз те мислех за хитрец, а ти се оказа глупав като кавалерист. Аз не знаех къде криеш книжата си, но ето че ти сам ми ги посочваш.
И като остави Давид да се гърчи в агония, Шико се приближи до леглото, повдигна дюшека и в горния край, където е мястото на главата, откри малък свитък пергамент, който адвокатът, не подозирайки приближаващата се беда, не се беше погрижил да скрие по-надеждно.
Докато Шико развързваше свитъка, за да се убеди, че пред него е действително онзи документ, който търси, умиращият рязко се повдигна, но веднага падна на пода и издъхна.
Гордо и радостно, със светнал поглед Шико прегледа документа, който беше донесен от Авиньон от Пиер дьо Гонди.
Папският легат, верен на политиката, която провеждаше неговият върховен суверен от първия ден на встъпването си на папския престол, беше написал отдолу: „Fiat ut voluit Deus: Deus jura hominum fecit“46
— Ето папа, който не брои за нищо най-християнския крал — каза Шико.
И като сгъна пергамента грижливо — пъхна го в джоба на камизола си до гърдите.
После повдигна тялото на адвоката, по което почти нямаше кръв — раната беше предизвикала вътрешен кръвоизлив, — и го сложи на леглото с лице към стената, след което отвори вратата и повика Горанфло.
Горанфло влезе.
— Колко сте бледен! — каза той.
— Да — каза Шико. — Последните минути на този нещастник доста ме развълнуваха.
— Той умря ли? — попита Горанфло.
— Има всички основания да смятаме така — отговори Шико.
— Та нали току-що беше съвсем здрав.
— Даже твърде здрав. Той искаше да преглътне някои неща, които далеч не стават за ядене, и умря като Анакреон, задави се.
— Охо — възкликна Горанфло. — Този безобразник искаше да ме удуши, мен — божия човек — точно това му докара бедата.
— Простете му, друже, нали сте християнин.
— Прощавам му — каза Горанфло, — макар че много ме наплаши.
— Това още не е всичко — отбеляза Шико, — налага ви се да запалите свещи и да измрънкате над тялото някоя и друга молитва.
— За какво?
— Как за какво? За да не ви заловят като убиец и ви проводят в градския затвор.
— Мене? Като убиец на този човек? Как не! Нали той именно искаше да ме удуши.
— Е, разбира се, боже мой! И тъй като не успява да ви довърши, от злоба цялата му кръв кипва, някакъв кръвоносен съд се скъсва в гърлото му и — сбогом, скъпи брате, спи спокойно! Сам разбирате, Горанфло, че в крайна сметка вие сте били причината за смъртта му. Което е вярно, това е неволна причина, но какво значение има? Докато ви признаят за невинен, може да имате немалко неприятности.