— Виж ти — каза Шико, — моят братовчед проповядва с дълга рапира на кръста и каска на главата. Забавно! Вече няма да се чудя на монаси, които горят от нетърпение да се хвърлят в бой. Анри, моля полк за Горанфло.
Херцог дьо Гиз се направи, че не чува тези думи. Анри III кръстоса крака, опря лакът върху коляното си и подпря брадата си с длан.
— Нима църквата я заплашват сарацини? — попита той. — И не жадувате ли за случай да се сдобиете с титлата на… ерусалимски крал?
— Господарю — продължи херцогът, — уверявам ви, че огромните тълпи народ, които ме последваха до Лувъра, благославяйки името ми, ми оказват такава почит само като награда за моите ревностни усилия, насочени към защита на вярата. Имах честта да спомена на ваше величество още преди встъпването ви на престола проект за съюз между всички верни католици.
— Да, да — подхвана Шико, — спомням си. Това е Лигата, кълна се в светата утроба, Анри. Това е Лигата, Лигата, създадена в чест на свети Вартоломей, кралю мой. Бога ми, ти имаш къса памет, сине мой, ако не можеш да си спомниш такава победна идея.
При тези думи херцогът се обърна и с презрение погледна онзи, който ги произнесе, без да подозира какво голямо значение имат те за краля след неотдавнашните съобщения на господин дьо Морвилие.
Херцог д’Анжу се разтревожи. Притискайки пръст към устните си, той втренчено погледна херцог дьо Гиз, който беше блед и неподвижен като статуята на Предпазливостта.
Този път кралят не би забелязал това мълчаливо предупреждение, свидетелствуващо за общността на интересите на двамата принцове, но Шико си даде вид, че му е хрумнало да забоде една от своите хартиени птички на рубинената верижка, украсяваща шапката на краля, наведе се към Анри и му прошепна на ухото:
— Погледни братлето си, Анри.
Анри бързо вдигна очи — пръстът на херцог д’Анжу се махна със същата бързина, обаче беше късно. Кралят видя това движение и се досети какво означава.
— Господарю — продължи херцог дьо Гиз, който беше забелязал Шико да казва нещо на краля, но не можеше да чуе думите, — католиците действително нарекоха своето тайно сдружение света Лига и тази Лига сега си поставя за главна цел укрепването на трона и защитата му от нашите заклети врагове хугенотите.
— Добре казано! — възкликна Шико — Одобрявам pedibiis et nuiu47.
— И все пак — продължи херцогът — само обединение, колкото и сплотено да е то, е все още недостатъчно. Това единно обединено тяло трябва да се приведе в движение, да се насочи към някаква цел, тъй като в кралство като Франция няколко милиона души не се обединяват без съгласието на краля.
— Няколко милиона души! — повтори Шико. — Бива си я семката на недоволството! Ако се посади от опитна ръка — не се съмнявам, че прекрасните плодове няма да закъснеят.
Този път търпението на херцога изглежда преля, той презрително сви устни, напрегна десния си крак и за малко да тропне с него, но успя да се сдържи.
— Учудвам се, господарю — каза той, — че ваше величество допуска така често да прекъсват речта ми, макар че говоря за толкова важни неща.
При такова открито изказване на неудоволствие, със справедливостта на което беше невъзможно да не се съгласи, Шико изгледа всички присъстващи злобно и като подражаваше на пронизителния глас на парламентарния глашатай, кресна:
— Тишина! Инак, кълна се в светата утроба — ще си имате работа с мен.
— Няколко милиона! — повтори кралят, видимо поразен от тази цифра. — Твърде похвално за католическата религия. Срещу тези няколко милиона обединени католици колко души могат да изправят протестантите в моето кралство?
Херцогът сякаш се помъчи да си спомни някаква цифра.
— Четирима — каза Шико.
Тази нова проява беше посрещната с гръмогласен смях от придворните на краля, но херцог дьо Гиз сви вежди, а от преддверието, където бяха неговите хора, се чу ропот на възмущение от дързостта на шута.
Кралят бавно се обърна към вратата, откъдето идваха недоволните гласове, и тъй като умееше да придава на погледа си израз на високо достойнство, ропотът веднага стихна.
След това кралят със същия израз на лицето погледна херцога.
— И тъй, господине, към какво се стремите? — каза той. — По същество… по същество…
— Моля за едно, господарю, тъй като славата на моя крал може би ми е по-скъпа от моята собствена — нека ваше величество, който във всяко едно отношение стои над нас — да покаже своето превъзходство над нас също и чрез своята ревностна преданост към католическата вяра и по такъв начин да лиши недоволните от какъвто и да е повод за възобновяване на войната.