— Твърде много, господарю.
— Възможно е той действително да е проявил премного усърдие. Но вие оставихте въпроса ми без отговор, Франсоа. Какво? Нима всичко, което ви описах, ви допада? Да се подмазвате на тези заплеси в саморъчно направени ризници и с тези тенджери, които нахлупват върху главите си вместо каски? И ще търсите популярност вие — най-големият велможа на нашия двор? Заклевам се в живота си, братко, колко много се изменят хората с годините!
— Може би заради самия себе си не бих се занимавал с това, но заради вас, разбира се, бих направил всичко.
— Добрият, превъзходният ми брат — развълнува се Анри и с върха на пръста си се опита да изтрие несъществуваща сълза.
— И тъй — каза Франсоа, — вие няма да възразите, Анри, ако се заема с делото, което имахте намерение да възложите на херцог дьо Гиз?
— Да възразявам! — възкликна Анри. — Кълна се в рогата на дявола. Не само че не възразявам, напротив, направо съм очарован от вашето предложение. Излиза, че вие също сте си мислили за Лигата? Още по-добре, по дяволите! Още по-добре! Значи и вие сте били съпричастен към тази идея? А може би и не толкова малко? Може би, напротив, доста активно. Освен това, всичко, което ми наговорихте тук, е направо възхитително! Наистина аз — най-голямото магаре в кралството, съм заобиколен само от велики умове.
— Ваше величество благоволява да се шегува.
— Аз? Опазил ме бог! Положението е много сериозно, Франсоа, говоря това, което мисля. Вие ме спасявате от голямо затруднение, Франсоа, особено поради това, че от известно време не се чувствам добре, възможностите ми намаляват. Мирон често ми напомня за това. Но хайде да се върнем към по-съществените неща; всъщност за какво ми е да напрягам жалкия си ум, щом мога да бъда озаряван по пътя си от светлината на вашия? И тъй, договаряме ли се да ви поставя начело на Лигата?
Франсоа бе обхванат от радостен трепет.
— О! — възкликна той. — Стига ваше величество да ме счита достоен за такова доверие!
— Доверие! Ах, Франсоа, защо да говорим за доверие? Щом херцог дьо Гиз няма да оглавява Лигата, на кого според теб не бих могъл да се доверя? Може би на самата Лига? Нима Лигата може да представлява опасност за мен? Обяснете ми, драги Франсоа, кажете ми всичко.
— О, господарю — каза херцогът.
— Но какъв глупак съм! — продължи Анри. — Ако беше така, то брат ми не би се съгласил да я оглави, от минутата, в която той заеме този пост — опасност повече няма да съществува. А! Много е логично, излиза, че учителят ни по логика не напразно си е получавал парите. Бога ми, не изпитвам никакви опасения. При това във Франция имам много хора с шпаги, така че ако се наложи да тръгна срещу Лигата, бих могъл да го сторя с добра компания.
— Имате право, господарю — отговори херцогът с почти същото простодушие, което така умело умееше да разиграва и неговият брат, — кралят си остава винаги крал.
Шико отвори едното си око.
— Дявол да го вземе! — каза Анри. — Като напук ми дойде една мисъл. Просто невероятно, колко мисли ми идват днес! Случват се такива дни.
— Каква мисъл, братко? — попита херцогът с безпокойство, тъй като още не можеше да повярва, че го е споходило такова огромно щастие.
— А нашият братовчед Гиз, който е бащата, или по-скоро се счита сам за баща на идеята, сигурно вече си е набил в главата, че точно той трябва да ръководи Лигата. Той ще поиска и да командва.
— Да командва?
— Без съмнение, дори без ни най-малко съмнение. Изглежда, той е обмислял тази идея единствено, за да се възползува. Впрочем, ти казваше, че сте обмисляли заедно. Пази се, Франсоа, този човек няма да се остави да го правят на глупак. Sie vos non verbis… Помните ли Вергилий? — mdificatis, aves48.
— О, господарю!
— Франсоа, обзалагам се, че той си го мисли. Известно му е колко съм лекомислен.
— Да, но след като му обявите вашата воля, той ще отстъпи.
— Или ще се престори, че отстъпва. Пазете се, Франсоа, нашият братовчед има дълги ръце и никой в кралството, дори самият крал, не може да достигне дотам, където се протягат те. Едната ръка е протегната към Испания, другата към Англия — към дон Хуан Австрийски и кралица Елизабет. Шпагата на Бурбона беше по-къса от ръката на нашия братовчед и все пак Бурбона причини немалко неприятности на нашия дядо Франсоа I.