— Застрашена?… Чакайте да помисля. Предполагам, господине, че в този момент се готвят да… трябва да… трябваше да са ви арестували.
Бюси изтръпна.
— Как гледате на Бастилията, господин дьо Бюси? Това е прекрасно място за размишления и господин Лоран Тестю, нейният комендант, доста добре храни своите пиленца.
— Ще ме изпратят в Бастилията?! — възкликна Бюси.
— Честно, да! Тук някъде в джоба си имам даже нещо като заповед да ви изпратя там, господин дьо Бюси, искате ли да погледнете?
И Шико действително измъкна от широкия си крачол, който би могъл да побере три бута като неговите, съставена по всички правила кралска заповед за арестуването на господин Луи дьо Клермон, сеньор дьо Бюси дьо Амбоаз, където и да бъде намерен.
— Редакцията е на господин дьо Келюс — каза Шико, — прекрасно е написано.
— Значи, господине — възкликна Бюси, трогнат от постъпката на Шико, — вие наистина ми оказвате услуга?
— Струва ми се, да — каза гасконецът, — и вие сте на същото мнение, нали?
— Господине — каза Бюси, — заклевам ви, отговорете ми като благороден човек: спасявате ме днес, за да ме погубите друг път ли? Нали вие обичате краля, а мен той не ме обича.
— Господин графе — надигна се от стола си Шико и се поклони, — спасявам ви, за да ви спася. А сега можете да мислите за моята постъпка, каквото си щете.
— Но на какво, за бога, дължа вашата милост?
— Нима забравихте, че ви помолих за възнаграждение?
— Да, вярно.
— Тогава?
— О, господине, с радост!
— Значи вие на свой ред ще направите това, за което бих ви помолил?
— Дума на Бюси! Стига това да е по силите ми.
— Прекрасно, това ми е достатъчно — стана Шико. — Сега сядайте на коня си и изчезвайте, а аз ще предам заповедта за арестуването ви на когото трябва.
— Значи не вие трябва да ме арестувате?
— Какво говорите? За кого ме вземате? Аз съм благородник, господине!
— Но аз напускам своя господар.
— Не се упреквайте, той пръв ви напусна.
— Вие сте славен благородник, господин Шико — каза Бюси на гасконеца.
— Дявол да го вземе, и аз мисля така — отговори той.
Бюси извика Одоен.
Одоен, който, да бъдем справедливи, подслушваше зад вратата, веднага се появи на прага.
— Реми! — възкликна Бюси. — Реми, Реми, конете ни!
— Те са оседлани, монсеньор — спокойно отговори той.
— Ето един рядко съобразителен човек — каза Шико.
— Дявол да го вземе, и аз мисля така — отбеляза Реми.
И те ниско се поклониха един на друг така, както това биха направили петдесет години по-късно Гийом Горен и Готие-Гаргий57.
Бюси взе няколко шепи екю и ги напъха по джобовете си и в джобовете на Реми.
След това, като се поклони ниско на Шико и му благодари още веднъж, той тръгна към вратата.
— Извинете ме, господине — каза Шико, — разрешете ми да присъствам при вашето заминаване.
И гасконецът тръгна след Бюси и Одоен към конюшнята, където пажът наистина държеше юздите на оседланите коне.
— Къде заминаваме? — осведоми се Реми, вземайки небрежно поводите на своя кон.
— Къде?… — попита Бюси нерешително, или преструвайки се, че не е решил още.
— Какво ще кажете за Нормандия, господине? — поинтересува се Шико, който наблюдаваше приготовленията и с вид на познавач разглеждаше конете.
— Не, много е близо.
— А за Фландрия какво ще кажете? — продължаваше Шико.
— Твърде далеч е.
— Предполагам — каза Реми, — че ще спрете в Анжу, то се намира на подходящо разстояние, нали, господин графе.
— Да, заминаваме за Анжу — отговори Бюси и се изчерви.
— Господине — каза Шико, — сега, когато направихте своя избор и сте готови да тръгнете…
— Незабавно.
— Имам чест да ви приветствам. Споменавайте ме в своите молитви.
И достойният благородник сериозно и величествено закрачи по пътя, закачайки ъглите на къщите със своята гигантска рапира.
— Значи така било писано, господине! — каза Реми.
— По-бързо да тръгваме — извика Бюси. — Може би ще я настигнем.
— О, господине — каза Одоен, — ако помагате на съдбата, ще отнемете нейните заслуги.
И те тръгнаха на път.
Глава 7
Шахът на Шико, билбокето58 на Келюс и сарбаканът на Шомберг
Може да се каже, че въпреки флегматичния си вид Шико се връщаше в Лувъра в най-радостно настроение.
Той получи тройно удовлетворение: оказа услуга на такъв храбрец като Бюси, взе участие в интригата и осигури на краля възможността да извърши онзи държавен преврат, който изискваха обстоятелствата.