Ние с вас ще тръгнем след Орили, тъй като той ни води там, където трябва да се разиграят главните събития на този ден.
Лютнистът тръгна по крайбрежните улици, по които с вид на победители се тълпяха буржоа, и се озова пред Лувъра. Сред бурното парижко ликуване дворецът бе запазил своя спокоен и безгрижен вид.
Орили познаваше добре живота и особено придворния живот. Той побъбри първо с дежурния офицер, лице, твърде важно за всеки, който иска да разбере новините и да разузнае не са ли се случили някакви скандални произшествия.
Дежурният офицер беше самата любезност — кралят беше станал сутринта в най-добро настроение.
От дежурния офицер Орили се запъти към портиера.
Портиерът провеждаше преглед на войниците от охраната, които бяха облечени с нови униформи, и им връчваше нов модел алебарди.
Той се усмихна на лютниста и отговори на неговите забележки по повод дъжда и хубавото време, което създаде най-благоприятно впечатление у Орили за политическата атмосфера.
Ето защо той се запъти по-нататък и започна да се изкачва по главното стълбище към покоите на херцога, като се покланяше старателно на придворните, изпълнили стълбищните площадки и преддверия.
До вратата, която водеше в покоите на негово височество, той видя Шико, седнал на сгъваем стол.
Шико играеше сам на шах и изглеждаше изцяло погълнат от решаването на трудна задача.
Орили искаше да мине покрай него, но дългите крака на Шико заемаха цялата стълбищна площадка.
Музикантът бе принуден да потупа гасконеца по рамото.
— А, вие ли сте — каза Шико, — моля за извинение, господин Орили.
— Какво правите тук, господин Шико?
— Както виждате, играя на шах.
— Сам със себе си?
— Да… изучавам една комбинация. А вие, господине, играете ли шах?
— Много слабо.
— Разбира се, вие сте музикант, а музиката е трудно изкуство и онези избраници, които се посвещават на музиката, са принудени да й отдават цялото си време и способности.
— Комбинацията, изглежда, е сложна? — засмя се Орили.
— Да. Безпокои ме моят крал, искам да кажа цар. Знаете ли, господин Орили, в шаха царят е глупава фигура, ненужна: тя няма своя воля, може да прави само по една крачка — надясно, наляво, напред или назад. А враговете й са много ловки — конете, например, които с един скок преминават два квадрата, и цяла тълпа пионки, те обкръжават царя, притискат го и всячески го безпокоят. Така че, ако си няма добри съветници, дявол да го вземе, спукана му е работата, няма да се задържи дълго. Наистина той си има своя шут, тоест тур, който идва и си отива, прелита от единия край на дъската до другия, има право да застава пред царя, зад него, до него. Истина обаче е и това, че колкото по-предан е шутът на своя цар, толкова повече той рискува, господин Орили, и трябва да ви призная, че точно сега моят цар и неговият шут се намират в най-опасно положение.
— Но — попита Орили — какви обстоятелства ви накараха да разучавате тази комбинация пред вратата на негово кралско височество, господин Шико?
— Работата е там, че чакам господин дьо Келюс, той е там.
— Къде там?
— При негово височество, разбира се.
— Господин дьо Келюс е при негово височество? — учуди се Орили.
По време на разговора Шико освободи пътя на лютниста, но премести цялото си имущество в коридора, така че пратеникът на господин дьо Гиз се озова между гасконеца и вратата в преддверието.
Орили обаче не се решаваше да отвори тази врата.
— Но какво прави господин дьо Келюс при херцог д’Анжу? — попита той. — Не знаех, че са такива приятели?
— Шшт! — произнесе Шико с тайнствен вид.
След това, без да изпуска шахматната дъска, той изви тялото си на дъга, и макар и краката му да не помръднаха, устните му се оказаха до ухото на Орили.
— Той иска извинение от негово кралско височество за малкото недоразумение, възникнало между тях вчера.
— Наистина ли? — каза Орили.
— Така му нареди кралят. Нали знаете в какви прекрасни отношения са сега братята. Кралят не пожела да понесе една дързост на Келюс и му заповяда да иска извинение.
— Наистина?
— Ах, господин Орили — каза Шико, — струва ми се, че у нас започва златен век. Лувърът се превърна в Аркадия, а братята — Arcades ambo59. О, извинете, господин Орили, непрекъснато забравям, че сте музикант.
Орили се усмихна и влезе в антрето на херцога, като отвори вратата достатъчно широко, за да може Шико да размени многозначителен поглед с Келюс, който при това най-вероятно беше предупреден предварително.
След това Шико, връщайки се към своите паламедовски60 комбинации, се зае да мъмри шахматния цар, може би не толкова сурово, колкото това заслужаваше истинският крал от плът и кръв, но много по-сурово, разбира се, отколкото това заслужаваше невинното късче слонова кост.
60
На гръцкия герой Паламед е приписвано изобретяването на буквите и цифрите, по-късно, и на шаха. — Б. пр.