Бюси разбра колко важно е да не се издаде.
— Проклятие! — възкликна той. — Доведох го при вас, защото той се беше вкопчил в мен, и, за да не оставя в ръцете му половината от моя плащ като свети Мартин, аз бях принуден да го доведа при вас… При това моята протекция не му помогна особено.
— Чуй — каза баронът, — имам идея.
— По дяволите! — възкликна Бюси, който винаги се страхуваше от идеите на принца.
— Да… Монсоро спечели от теб първия рунд, но аз искам да ти помогна ти да спечелиш втория.
— Какво имате предвид, принце?
— Всичко е много просто. Ти нали ме познаваш, Бюси?
— Имам това нещастие, принце мой.
— Мислиш ли, че съм човек, който ще позволи да го обиждат, без да отмъсти за това?
— Зависи.
Херцогът изкриви устни в още по-зла усмивка от първия път, започна да ги хапе и да кима с глава.
— Изяснете се, монсеньор — каза Бюси.
— Ето какво, главният ловчия ми открадна девойката, която обичах толкова, че бях готов да се оженя за нея. На свой ред аз искам да открадна от него жена му, за да я направя моя възлюблена.
Бюси направи опит да се усмихне, но въпреки горещото си желание, можа само да изобрази на лицето си някаква гримаса.
— Да откраднете жената на господин дьо Монсоро! — промърмори той.
— Но това ми се струва много лесно — каза херцогът. — Жена му се е върнала в имението си, както ти казваш, тя ненавижда мъжа си, значи без излишно самомнение мога да разчитам, че тя ще ме предпочете пред Монсоро, особено ако й обещая… това, което ще й обещая.
— А какво ще й обещаете, монсеньор?
— Да я освободя от мъжа й.
„Ба! — едва не възкликна Бюси. — Защо не го направихте веднага?“
Но успя да запази присъствие на духа и се сдържа.
— И вие ще извършите тази прекрасна постъпка? — попита той.
— Ще видиш. А дотогава аз все пак ще направя визита в Меридор.
— Вие ще се осмелите?
— А защо не?
— Вие ще застанете пред очите на стария барон, когото изоставихте, след като ми обещахте…
— Аз имам за това прекрасно оправдание.
— Къде, по дяволите, ще намерите такова оправдание?
— Ще намеря, не се съмнявайте. Ще му кажа: „Не съм разтрогнал този брак, защото Монсоро, който знаеше, че вие сте един от най-почитаемите деятели на Лигата, а аз — неин глава, заплаши, че ще ни издаде на краля.“
— Аха!… Измислихте ли го — за Монсоро, ваше височество?
— Трябва да призная, не съвсем — отговори херцогът.
— Тогава ви разбирам — каза Бюси.
— Разбираш? — попита херцогът, заблуден от отговора на младия човек.
— Да.
— Ще му внуша, че с този брак съм му спасил живота, който е бил застрашен.
— Това е великолепно — каза Бюси.
— Нали? И аз мисля така. Погледни през прозореца, Бюси.
— Защо?
— Погледни, погледни.
— Гледам.
— Какво е времето?
— Принуден съм да съобщя на ваше височество, че времето е хубаво.
— Тогава извикай конния ескорт и да отидем да видим как се чувства милият барон дьо Меридор.
— Веднага, монсеньор.
И Бюси, който в продължение на четвърт час играеше безкрайно смешната роля на попадналия в затруднение Маскарил70, се направи, че тръгва, стигна до вратата, но веднага се върна обратно.
— Извинете, монсеньор — каза той, — колко конници ще ви бъде угодно да вземете със себе си?
— Четири-пет, колкото искаш.
— В такъв случай, след като предоставяте на мен да реша това, аз — каза Бюси — бих взел сто.
— Сто ли? — учуди се принцът. — Но защо?
— За да имам на разположение поне двадесет и пет такива, на които може да се разчита в случай на нападение.
Херцогът трепна.
— На нападение ли? — повтори той.
— Да. Казват, че местността наоколо е гориста и нищо чудно да попаднем в засада.
— Аа! — каза принцът. — Мислиш ли?
— Монсеньорът знае, че истинската храброст не изключва предпазливостта.
Херцогът се замисли.
— Ще се разпоредя да изпратят сто и петдесет конници — каза Бюси.
И втори път тръгна към вратата.
— Момент — каза принцът.
— Какво обичате, монсеньор!
— Как мислиш, Бюси, в безопасност ли съм в Анжер?
— Какво да ви кажа… градът не разполага със силни укрепления, но при добра отбрана…
— Да, при добра, но тя може да бъде и лоша. Колкото и да си храбър, ти си един и не можеш да бъдеш навсякъде.
— Така е.
— Ако тук не съм в безопасност, а аз не съм, щом Бюси се съмнява в това…
— Не съм казал, че се съмнявам, монсеньор.
— Добре, добре. Ако не съм в безопасност, трябва колкото се може по-скоро да направим така, че да бъда в безопасност.
70
Маскарил — герой на Молиер, който постоянно изпада в хитроумни, заплетени положения — Б. пр.