— И още как, дявол да го вземе!
— Много добре. И тогава вашият пратеник ще бъде изпратен в Бастилията.
— Ние няма да му кажем защо отива, просто ще му дадем писмо.
— Напротив — възрази Бюси, — не му давайте писмо и му кажете.
— Но тогава никой няма да иска да се заеме с това поръчение.
— Е, стига!
— Ти познаваш ли някой, който би се заел с това?
— Да, познавам един.
— Кой е той?
— Аз, монсеньор.
— Ти?
— Да, аз. На мен ми харесват трудните поръчения.
— Бюси, мили Бюси — извика херцогът, — ако направиш това, можеш да разчиташ на моята вечна признателност.
Бюси се усмихна, той познаваше границите на тази признателност, за която говореше негово височество. Херцогът реши, че Бюси се колебае.
— И ще ти дам десет хиляди екю за пътешествието — добави той.
— Какво говорите — каза Бюси, — имайте милост, нима за такова нещо се плаща?
— Значи заминавате?
— Заминавам.
— В Париж?
— В Париж.
— А кога?
— Когато ви е угодно, дявол да го вземе!
— Колкото по-рано, толкова по-добре.
— Разбира се. Е?
— Ами…
— Днес вечерта, ако желаете, монсеньор.
— Храбри Бюси, мили Бюси, но ти наистина ли си съгласен?
— Дали съм съгласен? — повтори Бюси. — Но вие прекрасно знаете, монсеньор — за да ви услужа, бих влязъл и в огъня. Значи разбрахме се. Заминавам днес вечерта. А вие тук се веселете и получете от кралицата майка за мен някое хубавичко абатство.
— Вече помислих за това, приятелю.
— Тогава, довиждане, монсеньор!
— Прощавай, Бюси! Да, да не забравим едно нещо.
— Какво?
— Да се сбогуваш с майка ми.
— Ще имам честта.
И наистина Бюси, по-безгрижен, весел и жизнерадостен от ученик в междучасие, направи визита на Катерина и се приготви да замине веднага, щом получи сигнал от Меридор.
Наложи се да чака до следващата сутрин. Монсоро беше много отслабнал след изживените вълнения и сам дойде до заключението, че тази нощ трябва да почива.
Около седем часа същият коняр, който му беше занесъл писмото на Сен-Люк, сега донесе сигнала. Той съобщи на Бюси, че въпреки сълзите на стария барон и възраженията на Реми графът е тръгнал за Париж на носилка.
Диана, Реми и Гертруда го придружавали на коне. Носилката носели на ръце осем селяни, които щели да се сменят на всяка измината левга.
Бюси чакаше само това съобщение. Той скочи на коня, оседлан от вечерта, и препусна в същата посока.
Глава 32
За това, в какво разположение на духа се намираше крал Анри III, когато господин дьо Сен-Люк се появи в двора
След заминаването на Катерина кралят, колкото и да разчиташе на пратеника в Анжу, кралят, повтаряме, мислеше само за това, как да се подготви за евентуална война с брат си.
Той от опит знаеше злия гений на династията Валоа. Беше му известно на какво е способен претендентът за трона — нов човек, излязъл срещу законния му притежател, тоест срещу човек скучен и преситен.
Той се забавляваше или по-скоро, скучаеше като Тиберий, съставяйки с Шико проскрипционни83 списъци, където в азбучен ред се записваха имената на всички, които не бяха изразили горещо желание да застанат на страната на краля.
С всеки изминал ден тези списъци ставаха все по-дълги и по-дълги. И всеки ден кралят вписваше в тях името на господин дьо Сен-Люк, на „С“ и на „Л“ — тоест вместо веднъж — два пъти.
Това беше обяснимо — гневът на краля срещу бившия фаворит непрекъснато се подклаждаше от придворните клюки, коварните намеци на неговите приближени и техните сурови изобличителни речи по адрес на съпруга на Жана дьо Косе, чието бягство в Анжу от момента, когато там избяга и херцогът, би трябвало да се смята за измяна.
И наистина, нима не беше невъзможно Сен-Люк да е заминал за Анжу като квартириер84 на херцог д’Анжу, за да подготви апартаментите му в Анжер?
Сред цялата тази суматоха, блъсканица и вълнения Шико, който подстрекаваше миньоните да острят кинжалите и рапирите си, за да колят и секат враговете на най-християнското величество, Шико, повтаряме ние, представляваше великолепно зрелище.
Толкова по-великолепно, защото, правейки се на муха, която бръмчи около рогата на вола, той играеше в действителност много по-важна роля.
Полека-лека Шико, така да се каже, човек по човек, събираше войска за своя господар.
И ето една вечер, когато кралят вечеряше с кралицата — в опасни политически моменти той винаги изпитваше особено влечение към нейната компания, пък и бягството на Франсоа естествено беше сближило Анри със съпругата му, влезе Шико, разперил ръце и крака като смешник, закачен на конци.