Выбрать главу

— И той ще се бие с четиримата?

— С четиримата — потвърди Сен-Люк.

— С всеки поотделно? — попита Шомберг.

— С всеки поотделно или с всички заедно. Предложението е отправено към всеки един от вас и към всички вас заедно.

Четиримата млади хора се спогледаха. Келюс пръв наруши мълчанието.

— Това е много благородно от страна на господин дьо Бюси — каза той, почервенял от злоба, — но, колкото и малко да струваме, все пак всеки от нас е способен да се справи със своята работа самостоятелно. И така ние приемаме предложението на графа и ще се бием един по един, по ред… или пък… Да, така като че ли ще бъде най-добре…

Келюс погледна приятелите си, които, вероятно разбрали мисълта му, кимнаха в знак на съгласие.

— Ние не искаме дуелът да се превърне в убийство на един великодушен човек. Би било най-добре да предоставим на жребия да реши кой от нас пръв да се бие с господин дьо Бюси.

— Но — побърза да попита д’Епернон, — а тримата останали?

— Тримата останали? Господин дьо Бюси несъмнено има достатъчно приятели, а ние — врагове, за да не стоят останалите със скръстени ръце.

— Съгласни ли сте е мен, господа? — добави Келюс, обръщайки се към приятелите си.

— Да — отговориха те в един глас.

— Би ми било извънредно приятно — каза Шомберг, — ако на тази увеселителна разходка господин дьо Бюси покани господин дьо Ливаро.

— Ако бих посмял да изразя мнението си — каза Можирон, — бих помолил на срещата ни да присъства и господин Балзак д’Антраге.

— И компанията би била в пълен състав — заключи Келюс, — ако господин дьо Рибейрак благоволи да се яви със своите приятели.

— Господа — каза Сен-Люк, — ще предам вашите пожелания на господин граф дьо Бюси, но бих могъл да изразя своето мнение, че той е твърде учтив, за да не се съгласи с вас. Остава ми само, господа, да ви поднеса искрена благодарност от името на господин графа.

Сен-Люк отново се поклони и главите на четиримата, извикани на дуел благородници, се наведоха точно толкова, колкото и неговата глава.

Младите хора изпратиха Сен-Люк до вратата на гостната.

В последния коридор той видя четирима лакей. Сен-Люк извади своята натъпкана със злато кесия и им я хвърли с думите:

— Ето, пийнете за здравето на вашите господари.

Глава 38

За това, в коя област господин дьо Сен-Люк беше по-просветен от господин дьо Бюси, какви уроци му преподаде и как използва тези уроци възлюбленият на прекрасната Диана

Сен-Люк се върна много горд с така добре изпълненото поръчение.

Очакващият го Бюси благодари на приятеля си.

Бюси се стори на Сен-Люк много тъжен. Подобно състояние не беше естествено за един изключително храбър човек, на когото съобщават, че му предстои блестящ дуел.

— Да не съм сбъркал нещо? — попита Сен-Люк. — Имате разстроен вид.

— Честна дума, мили приятелю, съжалявам, че вместо да определяте срок, не сте казали: „Незабавно!“

— А, търпение! Анжуйците не са се върнали още. По дяволите! Дайте им време да пристигнат! Защо бързате да застилате земята с ранени и убити?

— Работата е там, че искам час по-скоро да умра.

Сен-Люк загледа Бюси с онова учудване, с което един млад, здрав човек посреща и най-малкия признак на нещастие, дори и чуждо.

— Да умрете! На вашата възраст! С вашето име, с такава възлюблена?

— Да! Ще убия и четиримата, сигурен съм в това, но и сам ще получа хубав удар, който ще ме приспи навеки.

— Що за черни мисли, Бюси?

— Да бяхте вие на мое място! Съпругът, смятан за мъртъв — възкръсва. Съпругата му не може да се откъсне ни за минутка от постелята на този, с ваше разрешение, умиращ. Нито усмивки да си разменим, нито ръцете да си докоснем, нито дума да си кажем. О, боже господи! С удоволствие бих насякъл някой на парчета…

Сен-Люк отговори на тази тирада с взрив от смях, който подплаши цяло ято врабчета, кълвящи калина в малката градина на Лувъра.

— Ах! — извика той. — Какво простодушие! Помислете само, жените обичат този Бюси, този ученик. Но, мили мой, вие сте си загубили разсъдъка — в целия свят няма по-щастлив любовник от вас.

— Така ли? Опитайте се да ми докажете това — вие, жененият мъж!

— Nihil facilius89, както казваше йезуитът Трике, моят учител. Нали сте приятели с Монсоро?

— Кълна се, срам ме е за човешкия разум! Този дръвник ме нарича свой приятел.

— Какво пък, бъдете негов приятел.

— О… да злоупотребя с това звание?!

— Prorsus absurdum90, казваше винаги Трике. Той наистина ли е ваш приятел?

вернуться

89

Няма нищо по-лесно (лат.) — Б. пр.

вернуться

90

Безсмислен въпрос (лат.). — Б. пр.