Тълпата, както се досещате, беше заета да брои убитите през нощта.
Кралят не се приближи и затова не научи нищо за случилото се.
Шико, който бе присъствал на поканата за дуела, по-точно на съглашението, постигнато преди осем дни, показа на краля мястото на полесражението, обясни как ще се разположат противниците и условията на двубоя.
Като получи тези сведения, Анри взе да мери мястото. Прецени разстоянието между дърветата, даде си сметка, как ще падат слънчевите лъчи, и каза:
— Позицията на Келюс е много опасна. Слънцето ще му бъде вдясно, точно откъм здравото око98, а Можирон е изцяло на сянка. Келюс трябва да си смени мястото с него, Можирон е много добре с очите. Да, засега разпределението не е особено добро. Колкото до Шомберг, той е слаб в коленете, но при него има дърво и ако стане нужда, може да се скрие зад него. Затова за него съм спокоен. Но Келюс, клетият Келюс!
Той тъжно поклати глава.
— Натъжаваш ме, кралю мой — каза Шико. — Недей да страдаш толкова! Защо, по дяволите! Всеки ще си получи точно колкото ще получи.
Кралят вдигна поглед към небето и въздъхна.
— Чуваш ли, господи, как богохулства? — прошепна той. — Но ти знаеш — той е безумен.
Шико сви рамене.
— А д’Епернон? — сети се кралят. — Бога ми, бях несправедлив, забравих го. Д’Епернон е застрашен от голяма опасност, той ще си има работа с Бюси! Погледни неговия участък, добри ми Шико: отляво — ограда, отдясно — дърво, отзад — яма. Д’Епернон през цялото време ще трябва да отскача назад, защото Бюси е тигър, лъв, змия. Бюси е жива шпага, която скача, напада, отстъпва.
— Ами! — каза Шико. — За д’Епернон съм спокоен.
— Не си прав, ще бъде убит.
— Той ли? Не е толкова глупав и сигурно е взел мерки. Бъди сигурен!
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че няма да участва, кълна се в смъртта на Исус!
— Недей така! Не го ли чу какво каза одеве?
— Точно това е, че го чух.
— Е, и?
— Тъкмо затова повтарям: той няма да се бие.
— Ти на никого не вярваш и презираш всички.
— Познавам този гасконец, Анри. Но ако искаш да ме послушаш, скъпи господарю, да се върнем в Лувъра. Вече съмна.
— Да не си въобразяваш, че ще остана в Лувъра но време на двубоя?
— Кълна се в светата утроба! Ти ще останеш там. Ако те видят тук, при победа на твоите приятели всеки ще каже, че си направил магия, а в случай на поражение всички ще те обвинят, че си ги урочасал.
— Какво ме засягат клюките и дрънканиците? Ще обичам приятелите си докрай.
— Харесва ми, че си толкова свободомислещ, хваля те също, че толкова обичаш приятелите си — сред кралете това е рядка добродетел, но не ми се ще да оставяш херцог д’Анжу сам в Лувъра.
— Нали Крийон е там.
— Е, Крийон е просто бивол, носорог, глиган — което си щеш храбро и непокорно животно. А брат ти е пепелянка, гърмяща змия — която ще да е твар, чието могъщество не е в силата, а в отровата й.
— Прав си. Трябваше да го пратим в Бастилията.
— Казах ти, че правиш грешка, като се срещаш с него.
— Да, бях победен от неговата самоувереност, от спокойствието му, от приказките за някаква си услуга, която бил ми направил.
— Още повече трябва да се пазиш от него. Да се връщаме, сине мой, послушай ме!
Когато кралят и Шико влязоха в двореца, там всички вече бяха на крак. Младежите се бяха събудили първи и слугите вече ги бяха облекли.
Кралят попита какво правят.
Шомберг приклякал, Келюс си промивал окото с оцетна киселина, Можирон пиел чаша испанско вино, д’Епернон точел шпагата си.
Последното можеше да се види и без питане, защото д’Епернон бе наредил да му донесат точилото пред вратата на спалнята.
— И според теб този човек не е истински Баярд? — възкликна Анри и хвърли на д’Епернон обичлив поглед.
— Според мен е просто точилар и толкова — отговори Шико.
Д’Епернон ги забеляза и извика:
— Кралят!
Тогава въпреки решението, което беше взел и което нямаше сили да спазва, дори ако не беше възклицанието, Анри влезе в стаята на фаворитите.
Вече казахме, че умееше да се държи величествено и прекрасно да се владее. Неговото спокойно, почти усмихнато лице не издаде никое от чувствата, стаени в сърцето му.
— Здравейте, господа — поздрави той. — Както виждам, настроението е добро.
— Слава богу, да, господарю — отговори Келюс.
— Но вие, Можирон, не сте много весел.