А монасите продължаваха да прииждат — човек можеше да си помисли, че половината парижани бяха навлекли раса — братът посрещач не спираше да проверява прииждащите, без да лиши нито един от вниманието си.
— Да видим, да видим — каза си Шико, — тази вечер положително ще става нещо необикновено. Какво пък, да бъдем любопитни докрай. Сега е седем и половина, събирането на милостинята е приключило. Ще потърся брат Горанфло в „Рогът на изобилието“, точно сега той вечеря.
И Шико предостави на легиона монаси възможността свободно да маневрират около абатството и да изчезват през портите му, а сам, пришпорил коня си в галон, стигна до широката улица Сен-Жак, където срещу манастира „Свети Беноа“ се намираше кръчмичката „Рогът на изобилието“ — едно твърде процъфтяващо заведение, усърдно посещавано от ученици и от неизтощимите любители на спорове — монасите.
В това заведение Шико се ползуваше с известност, но не като постоянен посетител, а като един от тайнствените гости, които от време на време се появяват, за да оставят някое златно екю и частица от разсъдъка си в кръчмата на метр Клод Бономе. Така се наричаше този, който раздаваше даровете на Церера и Бакхус16, неуморно изсипвани от знаменития митологичен рог, послужил вместо табела на заведението.
Глава 18
В която читателят ще има удоволствието да се запознае с брат Горанфло, за когото вече два пъти бе споменавано в нашата история
Хубавият ден бе сменен от ясна вечер, ала денят беше прохладен и привечер стана още по-студено. Можеше да се види как под шапките на късните минувачи се сгъстява нара от дъха им и как розовее в светлината на фенерите. Разнасяха се ясно отекващите по заледената земя стъпки, звънките „хм“, изтръгвани от студа и както би се изразил един съвременен физик, отразявани от еластичните повърхности. С една дума, във въздуха се чувстваше онзи прекрасен пролетен студ, който придава двойно очарование на блещукащите с пурпурна светлина прозорци на всяка кръчмичка.
Шико отначало влезе в общото помещение, обгърна с поглед всички кътчета и като не откри сред посетителите на метр Клод човека, когото търсеше, се отправи непринудено в кухнята.
Стопанинът на заведението се беше съсредоточил в четенето на някаква божествена книга, докато в същото време цяло езеро от масло, затворено между бреговете на един огромен тиган, търпеливо се нагряваше в очакване температурата му да се вдигне до градуса, който би позволил да се сложат вътре оваляните в брашно риби треска.
Дочул шума от отварящата се врата, метр Бономе надигна глава.
— Ах, това сте вие, господине — каза той и захлопна книгата. — Добър вечер и добър апетит.
— Мерси за двойното пожелание, макар че втората му част е еднакво полезна и за двама ни. Но моят апетит е все още под съмнение.
— Как, нима вашият апетит зависи от още нещо?
— Да, вие знаете, че не мога да търпя да се угощавам самичък.
— Но щом е така, господине — каза Бономе и надигна калпака си с цвят на фъстък, — аз съм готов да вечерям заедно с вас.
— Мерси, великодушни стопанино, знам, че сте отличен сътрапезник, но търся друг човек.
— Да не би брат Горанфло? — осведоми се Бономе.
— Тъкмо него — отвърна Шико, — какво, да не би да вечеря вече?
— Засега още не, но побързайте.
— Защо да бързам?
— Защото след пет минути той вече ще е свършил с вечерята.
— Брат Горанфло още не е започнал да вечеря и след пет минути вече ще е свършил с това занимание, какво говорите?
И Шико поклати глава, което във всички страни на света се смята за знак на недоверие.
— Господине — каза метр Клод, — днес е сряда, великият пост вече започна.
— И какво от това? — попита Шико, който явно се съмняваше в привързаността на брат Горанфло към догматичните правила на религията.
— Абе кой го знае! — махна с ръка метр Бономе, което очевадно значеше: „Не разбирам тая работа повече от вас, но е точно така.“
— Положително нещо се е повредило в нашия земен механизъм — учуди се Шико, — пет минути за вечерята на брат Горанфло! Днес ми е съдено да се натъквам на истински чудеса.
И с вид на пътешественик, стъпил на неизследвани земи, Шико направи няколко крачки към малката странична стаичка, наподобяваща отделен кабинет, бутна стъклената врата, закрита с вълнена завеса на бели и розови квадратчета, и при светлината па свещта с кадящ фитил видя в дъното на стаята почтения монах, който пренебрежително чоплеше с вилицата оскъдната порция спанак, сварен с чиста водичка, и се опитваше да усъвършенства вкуса на тази тревиста субстанция посредством добавените към нея остатъци от сюренско сирене.
вернуться
Церера — римска богиня на земеделието и плодородието. Бакхус — латинското име на гръцкия бог Дионис, покровител на лозарството и винарството. Алегорично „даровете на Церера и Бакхус“ — храна и вино. — Б. пр.