И монахът се надигна от стола, за да стане.
— Дояжте си поне тревичката — каза Шико и сложи ръката си върху рамото му.
Горанфло погледна спанака и въздъхна.
После погледна розовата вода и се извърна.
Шико разбра, че е настъпил благоприятният момент за атака.
— Спомняте ли си колко задушевно прекарахме последния път — обърна се той към Горанфло — там, в кръчмичката до Монмартърските порти? Докато нашият славен крал Анри III бичуваше себе си и другите, ние унищожихме цяла патица от блатата на Гранж-Бателиер и супа от раци, а всичко това поляхме с превъзходно бургундско; как се казваше? Не беше ли именно онова вино, което открихте вие?
— Говорите за романейското вино, виното на моя край — каза Горанфло.
— Да, да, спомних си; същото онова млекце, което сте засукали още като невръстно дете, достойни сине на Ной.
Горанфло облиза устните си с тъжна усмивка.
— А какво ще кажете за бутилките, които тогава опразнихме? — попита го Шико.
— Биваше си го винцето, макар и да не бе от най-добрите сортове.
— Същото твърдеше една вечер и нашият стопанин Клод Бономе. Уверяваше ни, че в избата му можело да се намерят най-малко петдесетина бутилки, пред които виното на неговия събрат от Монмартърските порти било просто джибри.
— Самата истина — засвидетелства Горанфло.
— Как? Истина? — възмути се Шико. — А сте седнали да се наливате с тази противна боядисана вода, когато трябва да протегнете само ръка, за да пийнете от истинското вино? Пфу!
И Шико грабна чашата му и плисна съдържанието й на пода.
— Всичко с времето си, братко мой — каза Горанфло. — Виното е добро, ако след като го изпиеш, ти остава само да благодариш на Всевишния, създал тази благодат. Но ако трябва да държиш реч, водата е за предпочитане, не по вкус, разбира се, а по въздействие: facunda estaqua17.
— Ами! — възрази му Шико. — Magis facundum est vinum18, и за доказателство ще поръчам бутилка от вашето романейско, макар че днес на мен също ми предстои да държа реч. Аз вярвам в чудотворната сила на виното; кажете честно, Горанфло, посъветвайте ме, какво мезе върви към него?
— Само не тази противна трева — каза монахът. — Нищо по-лошо не може да се измисли от нея.
— Бррр! — потрепери Шико, след като взе чинията и я поднесе до носа си. — Бррр!
Сетне отвори малкото прозорче и изхвърли на улицата спанака заедно с чинията.
— Метр Клод! — обърна се той да повика съдържателя.
Съдържателят, който, изглежда, подслушваше зад вратата, изникна мигом на прага.
— Метр Клод, донесете ми две бутилки от романейското, което, по думите ви, е от най-добрия сорт.
— Две бутилки! — учуди се Горанфло. — Защо две? Аз няма да пия.
— Ако щяхте да пиете, щях да поръчам четири, шест, всички бутилки, които може да се намерят в избата. Но щом като пия сам, две бутилки ще са ми достатъчни, не съм кой знае какъв пияч.
— И наистина — съгласи се Горанфло — две бутилки е разумно, ако при това замезвате само с постна храна, вашият духовник няма да вземе да ви порицава.
— То се знае. Кой ще яде блажно в срядата на великия пост? Само това остава.
Метр Бономе слезе в избата за бутилките, а Шико отиде до шкафа с провизиите и измъкна оттам охранена майска кокошка.
— Какво правите там, братко мой? — възкликна Горанфло, който следеше с неволен интерес всички движения на гасконеца. — Какво правите там?
— Както виждате, хванах този шаран от страх някой друг да не сложи лапа върху него. В срядата на великия пост този род храна се ползува с особен успех.
— Шаран ли? — изуми се Горанфло.
— Естествено шаран — каза Шико и взе да върти пред очите му апетитната птица.
— А откога шараните са с клюнове? — попита монахът.
— Клюн! — изненада се гасконецът. — Къде виждате клюн? Това е рибешка глава.
— А крилата?
— Плавници.
— А перата?
— Това са люспи, мили ми Горанфло, пиян ли сте, не мога да ви разбера?
— Пиян! — възмути се Горанфло. — Аз пиян! Това е вече прекалено. Аз пиян! Ял съм само спанак и не съм пил нищо освен вода.
— Така ли? Значи спанакът е претоварил стомаха ви, а водата ви е ударила в главата.
— По дяволите! — каза Горанфло. — Ето го нашият стопанин, той да отсъди.
— Какво да отсъди?
— Шаран ли е това, или кокошка.
— Съгласен съм, но отначало нека отвори виното. Искам да го пробвам на вкус. Отворете една бутилка, метр Клод.
Метр Клод измъкна тапата на бутилката и наля до половина чашата на Шико. Шико я пресуши и примлясна.
— Аха! — каза той. — Никак не ме бива за дегустатор. Езикът ми е напълно лишен от памет; не мога да определя по-добро или по-лошо е от онова, което пихме при Монмартърските порти. Дори не съм сигурен дали е същото вино.