За нещастие или щастие на този, който предизвика тези възторзи, в плановете на ръководителите съвсем не влизаше да му бъде предоставена свобода на действията. Един от тримата мълчаливи монаси се наклони до ухото на малкия монах и мелодичният детски гласец зазвънтя под сводовете; момчето три пъти се провикна:
— Братя мои, времето изтече, събранието ни приключи.
Бръмчащи като пчелен кошер, монасите станаха от местата си и бавно се отправиха към вратата, като пътьом се договаряха единодушно да поискат на следващото събрание шествие, както го предложи този юнак, брат Горанфло. Мнозина се отбиваха до амвона, за да изразят своето одобрение на събирача на милостиня, когато той слезе от него след блестящата си реч. Шико обаче си помисли, че отблизо могат да го разпознаят по гласа, защото, колкото и да се стараеше, не можеше напълно да се избави от лекия си гасконски акцент, пък и ръстът му можеше да породи учудване, тъй като той бе с петнадесет-двадесет сантиметра по-висок от брат Горанфло, който, естествено, бе израснал в очите на своите събратя, но само духовно. Ето защо Шико коленичи и си даде вид, че, подобно на пророк Самуил, говори с Господа на четири очи и всецяло е погълнат от този разговор.
Монасите не посмяха да нарушат молитвения му екстаз и се отправиха към изхода. Те бяха силно възбудени и това развесели Шико, който през пролуката между гънките на качулката си следеше незабелязано всичко, което ставаше около него.
И все пак Шико не беше постигнал почти нищо. Той беше напуснал краля без негово разрешение само за да види къде отива херцог дьо Майен, и се върна в Париж само защото бе видял Никола Давид. Шико, както знаем, се бе заклел да отмъсти на тези двама души, но на него, като на не твърде важен човек, за да нападне принца на Лотарингския дом или за да направя това безнаказано, му се налагаше дълго и търпеливо да изчаква подходящ случай. С Никола Давид работата стоеше малко по-иначе, това бе обикновен нормандска адвокат, вярно, мошеник от класа, при това, преди да стане адвокат, бе служил в армията като учител по фехтовка. Шико никога не бе заемал длъжността учител по фехтовка, но смяташе, че владее не зле рапирата. Единственото, което искаше, бе да се срещне лице в лице със своя враг, а по-нататък, подобно на героите от древността, щеше да повери живота си на своята правота и на своята шпага.
Шико разглеждаше тайно отиващите си един след друг монаси с надеждата да разпознае под някое расо или качулка дългата и слаба фигура на метр Никола и изведнъж забеляза, че при изхода монасите ги подлагат на проверка, подобно на тази при влизането им: на излизане всеки монах вадеше от джоба си някакъв предмет и го показваше на изхода едва след което биваше удостояван с думата exeat28. Отначало Шико помисли, че просто му се е сторило, за миг се поколеба, но скоро подозренията му се превърнаха в увереност и челото на гасконеца се покри с капки студена пот.
Брат Горанфло го бе снабдил любезно с пропуск за влизане в манастира, но бе забравил да му предостави пропуск за излизане от него.
Глава 20
За това, как Шико останал в черквицата на абатството, видя и чу нещо, което за него бе твърде опасно да види и чуе
Шико слезе бързо от амвона и се смеси с последните монаси — надяваше се да разбере какъв предмет служи за пропуск навън и да се опита да си го набави, ако има възможност за това. И наистина, като се сля с тълпата на последните излизащи и надигна глава над главите на другите, Шико видя, че те показват на излизане дение29, изрязано под формата на звезда.
В джобовете на нашия гасконец звънтяха немалко дениета но, за нещастие, нито едно с формата на звезда, а и да търси такова беше безполезно, защото подобна монета би била незабавно иззета от парично обръщение.
Шико оцени мигновено създалото се положение. Ако идеше до изхода, без да покаже звездообразното дение, щеше тутакси да бъде разобличен като предрешен монах, но с това естествено работата нямаше да свърши, в него щяха да разпознаят метр Шико, кралския шут, а тази длъжност, която му гарантираше немалки привилегии в Лувъра и в кралските замъци, тук, в абатството „Света Женевиев“, че още и при подобни обстоятелства, съвсем нямаше да предизвика уважение. Шико разбра, че е попаднал в капан. Той се скри зад една четириъгълна колона и се сви в ъгъла между нея и доближената до нея изповедалня.
— Освен че ще погубя себе си — разсъждаваше по нататък Шико, — ще погубя и този глупак, моя господар, когото имах глупостта да обикна, макар и да го ругая в очите така, че го правя на мат и маскара. Разбира се, най-добре би било да се върна в „Рогът на изобилието“ и да правя компания на брат Горанфло, но като не може, здраве му кажи.