И като откровеничеше така със самия себе си, тоест със събеседник, заинтересован повече от когото и да било от запазването на всичко казано в тайна, Шико се постара да се навре колкото се може по-навътре в тясното пространство между изповедалнята и колоната.
И в този момент чу гласа на момчето хорист откъм вратата на черквичката:
— Всички ли излязоха? Сега ще затворя вратата.
Никой не се обади. Шико надигна глава и видя, че храмът е съвсем пуст и само тримата монаси, още по-плътно загърнали се в своите раса, седят мълчаливо насред балкона на донесените за тях кресла.
— Така да бъде — каза си Шико, — само да не им хрумне да затворят прозорците, това е единственото, за което ги моля.
— Да проверим всички ли са излезли — предложа момчето хорист на вратаря.
— Кълна се в светата утроба — каза си Шико, — на това му се вика упорито хлапе!
Братът вратар запали свещ и съпроводен от малкия певец, тръгна да обхожда черквата.
Не трябваше да се губи нито секунда. Монахът със свещта трябваше да мине на четири крачки от Шико и неминуемо щеше да го забележи.
Отначало Шико ловко заобикаляше колоната, като през цялото време оставаше в сянка, след това отвори вратичката на изповедалнята, затворена, без да е заключена, и се вмъкна в този продълговат сандък, седна на скамейката и затвори вратичката след себе си.
Монахът и момчето минаха на четири крачки от него и през резбованата решетка върху расото на Шико паднаха петна светлина от свещта, с която осветяваха пътя си.
— По дяволите! — помисли си Шико. — Вратарят, момчето и тримата монаси няма да останат цяла вечност в храма я, щом си отидат, ще поставя стол на някоя скамейка, ще кача Пелион върху Оса30, както казва господин Ронсар, и ще се измъкна през прозореца.
— Как не, през прозореца — възрази Шико сам на себе си, — дори и да изляза през прозореца, ще попадна в двора, а той още не е улицата. Май че най-добре ще бъде да прекарам нощта в изповедалнята. Расото на брат Горанфло е достатъчно топло, а и тази нощ ще бъде къде по-милосърдна, отколкото ако я бях прекарал на друго място; мисля, че тя ще ми бъде зачетена при опрощаване на греховете.
— Загасете кандилата — разпореди се момчето хорист, — нека отвън да мислят, че никой не е останал в храма.
Вратарят с помощта на огромен гасилник незабавно загаси двете кандила в нефа, който потъна в непроницаем мрак.
След това загаси и кандилото на балкона.
Сега вече църквата се осветяваше само от бледия лъч на зимната луна, проникващ с мъка през цветните витражи.
Със загасването на светлината затихнаха и всички шумове.
Камбаната удари дванадесет пъти.
— Пресвета Дево! — каза си Шико, — посред нощ в черква; да беше тук вместо мен Анри, здравата би се уплашил; за щастие ние не сме от страхливите. Да вървим да спим, драги ми Шико, лека ти нощ и приятни сънища.
И като си предаде тези пожелания, Шико се нагласи по-удобно в изповедалнята, завъртя райберчето отвътре, за да се чувства съвсем като у дома си, и затвори очи.
Изминаха около десетина минути, откакто бе затворил клепачи, и в съзнанието му, замъглено от първия повей на съня, вече се рояха смътни образи, плаващи в тайнствената пелена, която поражда здрачината на мисълта, когато изведнъж звън от медно звънче разкъса тишината, проехтя под сводовете на храма и заглъхна някъде в дъното.
— Какво ще е това? — запита се Шико, като отвори очи и се вслуша. — Какво ли значи?
И мигом кандилото на балкона засия със синкава светлина, чиито първи отблясъци осветиха същите трима монаси, седнали един до друг все на същото място и все така неподвижни.
На Шико не бяха чужди суеверията на времето. С каквато и храброст да се отличаваше нашият гасконец, той бе син на своята епоха, изпълнена с фантастични предания и страшни легенди.
Шико тихичко се прекръсти и едва чуто прошепна: „Vade retro, Satanas“31. Ала тайнствената светлина не угасна и след кръстния знак, което непременно би станало с всеки адски огън, а тримата монаси, въпреки vade retro, не мръднаха от мястото си и гасконецът постепенно започна да съобразява, че на балкона е било запалено обикновено кандило, а пред себе си вижда, ако не истински монаси, то поне истински хора от плът и кръв.
И все пак Шико продължи да трепери; леките тръпки, побиващи човека при събуждането му от сън бяха съчетани в него с конвулсията на страха.
В същия миг една от плочите на пода бавно се надигна и замръзна във вертикално положение. От черния отвор се показа отначало сива монашеска качулка, а след това и целият монах; едва стъпил на мраморния под, плочата зад него бавно се спусна и затвори дупката.