Тримата лотарингски принцове призоваха за тишина и дадоха на събранието време да се успокои; след това кардиналът, който бе по-близо до херцога, го доближи и попита:
— Доброволно ли дойдохте при нас, принце?
— Напълно доброволно, господине!
— Кой ви посвети в святата тайна?
— Моят приятел, ревностният слуга на вярата, граф дьо Монсоро.
— Сега — заговори на свой ред херцог дьо Гиз, — сега, когато ваше височество се присъединява към нас, благоволете, монсеньор, да ни разкажете какво възнамерявате да направите за благото на светата Лига.
— Възнамерявам да служа предано на католическата вяра, апостолската и римската, и да изпълнявам всичко, което тя поиска от мен — отвърна новопокръстеният.
— Пресвета Дево — каза си Шико. — Ама че глупаци, честна дума: те се крият, за да говорят подобни неща. Защо чисто и просто не изложат своите намерения пред Анри III, моя многоуважаван крал? Всичко това би му допаднало много. Шествия, бичуване на плътта, изкореняването на ереста както в Рим, снопи съчки и аутодафе32 както във Фландрия и в Испания. Може би това е единственото средство да заставят моя добър крал да си осигури дечица. Кълна се в тялото Господне! Този премил херцог д’Анжу ме развълнува дотам, че ми се ще да изляза от изповедалнята и на свой ред да се представя на всички присъстващи. Продължавай, достойно братле на негово величество, продължавай, благородни пройдоха!
И херцог д’Анжу, доловил сякаш това поощрение, действително продължи.
— Обаче — каза той, — защитата на святата вяра не е единствената цел, която доблестните благородници трябва да си поставят. Колкото до мен, аз предвиждам и друга.
— Я гледай! — удиви се Шико. — Аз също съм благородник и, ще рече, това също ме засяга не по-малко от другите. Говори, Анжу, говори!
— Монсеньор, всички следим с най-дълбоко внимание думите ви — заяви кардинал дьо Гиз.
— И когато ви слушаме, в сърцата ни бие надеждата — добави херцог дьо Майен.
— Готов съм да обясня всичко — каза херцог д’Анжу, като с тревога се вглеждаше в тъмните ъгли на храма, сякаш желаеше да се увери, че думите му ги чуват само хора, заслужаващи доверие.
Граф Монсоро разбра опасенията на принца и го успокои с усмивка и многозначителен поглед.
— И така, когато един благородник отдаде всичко дължимо на бога — продължи херцог д’Анжу с неволно понижен глас, — той се обръща с мислите си към…
— По дяволите — въздъхна Шико, — към своя крал, толкова е ясно.
— …към своето отечество и се пита действително ли неговата родина се ползува с цялото уважение и с цялото благосъстояние, с които трябва да се ползува по право? Защото доблестният благородник получава своите привилегии отначало от бога, а после от страната, в която е роден.
Събранието избухна в бурни ръкопляскания.
— Така да бъде — реши Шико, — само че къде дяна краля? Нима за него вече и дума не се обелва? Горкият монарх! А аз вярвах, че винаги се казва, както е написано върху пирамидата в Жювизи: Бог, краля и дамите!
— И се запитах — продължаваше херцог д’Анжу, по острите скули на когото се появи трескава руменина, — запитах се дали моята родина се наслаждава на мир и щастие, които заслужава по право тази прекрасна и благодатна страна, наричана Франция, и с горчивина в душата видях, че у нас няма нито мир, нито щастие.
И наистина, братя мои, държавата ни я разкъсват на части равните по могъщество и противоборстващи си воля и желание; и това благодарение на слабостта на върховната воля, която, забравила, че заради благото на своите поданици трябва да властва над всички, си спомня за това нещо само от време на време, когато й дойде на ум, и всеки път действа толкова неразумно, че нейните енергични деяния само увеличават злото; това бедствие, вън от всяко съмнение, трябва да припишем или на фаталната съдба на Франция, или на слепотата на нейния владетел. Но дори и да не знаехме истинската причина за злото или само да я предполагахме, злото от това не намалява и, както мисля, то е породено или от престъпленията срещу религията, извършени от Франция, или от безбожните постъпки на някои фалшиви приятели на краля, а не на самия монарх. И в единия, и в другия случай, господа, аз, като верен слуга на олтара и трона, съм задължен да се присъединя към ония, които с всички средства се стремят да изкоренят ереста и да премахнат коварните съветници, Ето, господа, какво възнамерявам да направя за Лигата с присъединяването си към вас.